Загубата на езика води до слепота и ограничено мислене

В Европейския ден на езиците, обявен от Съвета на Европа с подкрепата на ЕС на 6 декември 2001 г. разговар с Румен Леонидов поет, писатели преводач , за това, как  идеята на този празник - запазване културното и езиково разнообразие на страните в ЕС , са развива днес ? 

Румен Леонидов: Езикът е един от определящите фактори за определянето на една нация, за начина на изразяване и за начина й на мислене, на общуване с други непознати полета и същества. Ако при комунизма имаше в нашето затворено общество руският беше единственият международен език, с който общувахме, пред английския свеждахме мълчаливо глава, макар че формално се изучаваше.  Сега френският не отстъпва, той е като втори официален език, не знам как е немският, неговото статукво, но една мощна държава, един много работлив, много всеотдаен на себе си и на Европа народ.

Какво правим с малките езици? Това е големият проблем и този празник е замислен, съчинен и създаден доста благородно, но ако се вгледаме в нашия език родния се оказва, че ние говорим един език, но не се разбираме, първо. Второ, обществото е разделено, грандиозни разлики има между думите, които използва речниковият състав една огромна маса част от него и по-образованите. Имам чувство, че някой път, живея тук в София близко до Женския пазар, който е за най-бедните покупатели на столицата, и когато се движа, виждам, че хората, които използват този език, почти нямат нищо общо с мен или с идеала ми за този език.

Хубаво е да се съхранят езиците, Европа да си уважава всички. И най-малкият език, и най-популярният имат различни богатства, но когато виждаш как се срива нацията ти в езиково отношение, не само езиково, и психологически, и битово, и по отношение на хигиената, и по отношения на поведението, културата на общуване  не можеш да бъде изцяло отдаден на един такъв международен празник.  Иначе да ви кажа,  ние сме един от най-богатите на диалекти език, изключително богатство имаме, на толкова малка територия, толкова много диалекти да имаме изумително е това.

Сегашните дотации, които някои от европейските държави отпускат, за да се отпеча белетристика и почти без поезия, на някои от малките държави, Леонидов определи като нещо безсмислено, а и никой не ги чете.

Въпросът ви е много интересен -  ако местата на доминиращите икономически страни бяха сменени дали техните езици ще бъдат определяни в литературното поле и в  общуването на езиците.

Един глобален език помага много повече в общуването на хората, но това е само на битово ниво,  като маймунско общуване, а да се твори на този език е много сложно. Но най-важното е човешкият език, това е желанието да общуваш, да уважаваш. 

Обедняваненто и загубата на езика, води до дивотия, до простотия, до слепота, до ограничено мислене.

Цялото интервю с Румен Леонидов е в звуковия файл.