Красимир Грудев, член на УС на Националното сдружение на частните болници и директор на МБАЛ „Тримонциум“.коментира за Радио Пловдив предложените 2 варианта за реформа в здравноостигурителния модел.
С угорворката, че това са все още не са готови варианти, а идеи и е възможно съчетаването им в трети вариант, който да обедини положителното на първите два, здравният мениджър обясни, че от националното сдружение на частните болниза са за варианта, който предвижда пълна демонополизация на здравната каса.
Според него, това ще постави здравното осигуряване и здравто застраховане на пазарни начала и ще помогне за свободния избор на пациентите и свободното договоряне на болници със съответните застрахователи.
Правя уговоргата, че аз лично се притеснявам от съчетаването на застрахповки и осигуровки, защото това са различни модели и принципите на действия са различни.
Грудев припомни, че здравната реформа в САЩ на Обама бе отменена от съда с аргумента, че никой не може да задължи свободния американския гражданин да се застрахова принудително.
Не, че това може да стане в България ,но има сериозна опасност да има обструкции, че ще има задължителни застраховки. Формата не е толкова важна, важно е да влезнат повече пари, но срещу нещо, което може да се види и пипне от пациента и той да разбере за какво отиват парите му, коментира Грудев.
Грудев подчерта, че е добра идеята да има и индивидуални здравни партиди. Той е категоричен, че е добре да бъде увеличена събираемостта на здравни вноски и да е ясно кой колко внася в обществения фонд. Към момента обаче, солидарният модел не е възможно да бъде заменен, с друг - като моделът в САЩ например.
Необходимо е да се създаде фонд за подпомагане на хората, които не могат да си плащат здравните вноски. Възможен вариант е и да има определена болница за такива пациенти, коментира здравният мениджър.
По думите му нерагламентираното доплащане в България е 48 %.
Най-голямото доплащане -70% средно става в аптеките, то не е нерегламентирано обаче. Просто реимбурсацията от страна на здравната каса е много малко. Над 2 милярда се плаща от пациентите за лекарства у нас, а в други страни не е така. Големите пари са в лекарствата, разходите са големи и непрекъснато се увеличават. Не отричам, че има доплащане и при болничната и доболничанат помощ, но големите пари са при лекарствата, обясни Грудев.
Припомняме, че здравният министър Кирил Ананиев оповести вчера предложенията на ведомството за реформи в здравеопазването. Най-общо мерките предвиждат 2 варианта. Единият е гражданите да избират къде да внасят здравната си вноска –в НЗОК или в застрахователна компания, като целта е пълно демонополизиране на Касата. Вторият вариант е вноската да отива в НЗОК, както досега, но да има и задължителна здравна застраховка в размер на 12 лв.
Цялото интервю с Красимир Грудев може да чуете в прикачения звуков файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..