Как гласуваха в Македония на референдума с въпроса да приемат ли името Северна Македония в името на членството в Европейския съюз. Ниска избирателна активност над 34 % , от тях 90 % с "да".
Този резултат журналистът от Bloomberg TV България Николай Кръстев определи като пирова победа за Македония.
Кампанията с бойкотирането в крайна сметка успя и това е една лоша новина за процеса в Македония.
Да, референдумът не е задължителен, няма правна стойност, но Кръстев подчерта, че посланието на референдума е било друго: Основното послание на референдума имаше друго послание в обществото, то трябваше да даде подтик на политиците, които са в парламента в Македония, които се колебаят какво трябва да направят. Знаете, че президентът на Македония отказа да ратифицира Преспанския договор, лидерът на ВМРО – ДПМН в деня на вота каза, че няма да гласува, остави хората сами да гласуват, каквато беше и позицията на ВМРО – ДПМН, което в крайна сметка изигра и лошата шега на тази партия. Този референдум имаше една основна цел – той трябваше да стимулира колебаещите се 10 депутати, които да гласуват за конституционните промени и да отворят пътя на Македония към евроатлантическата интеграция.
Зоран Заев каза в ранните сутрешни часове, че няма да си подаде оставката, но ситуацията остава напрегната. Той даде 10 дни на депутатите от бившите управляващи сили от ВМРО – ДПМН и техните сателити да решат какво ще правят дали биха подкрепили в крайна сметка в Собранието самия договор от Преспа. Ако до 10 дни не се стигне до никакво решение тогава Македония при всички положения тръгва към предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат или в средата, или в края на месец ноември и тогава те ще дадат една много силна воля в желанието на Македония да върви към евроатлантическия път.
В република Македония никога досега не е имало толкова мощен заряд на обществено желание за подкрепа на една кауза. За първи път ние виждаме, ако не броим историческия референдум от 1992 г., когато Македония се отдели от бившата Югославия и тръгна по свой път на развитие, но дори и тогава пак имаше пак едно вътрешно колебание. Днес има друго обществено настроение и то е в посока на европейската интеграция на страната.
Кръстев припомни, че интересът към Македония от външнополитически сили е голям, преди всичко заради геополитическото и положение, и припомни германското и американско лобиране в посока на евроинтеграцията, и намесата на Русия като контрапозиция.
При сегашния резултат и ситуация, той прогнозира, че при гласуването в македонския парламент, няма да се стигне до мнозинство, което да подкрепи смяната на името и евроориентацията.
Така че, този резултат от референдума е пирова победа за онези, които го искаха.
Аз не виждам в република Македония някой от тези колебаещи се депутати от ВМРО – ДПМН да подкрепи управляващото мнозинство – десет гласа са необходими това нещо да стане през парламента и да се стабилизира поне временно ситуацията в страната. Във ВМРО сега това се брои като голяма победа, въпреки, че това е пирова победа в крайна сметка и цялата кампания „Бойкотирам” беше една кампания срещу Македония и от тук нататък Македония върви към предсрочни парламентарни избори и това е извън от всякакво съмнение.
Този референдум и кампанията „Бойкотирам” направи голяма услуга в Република Гърция и спира разговора за реализирането на Преспанското споразумение.
Цялото интервю с Николай Кръстев е в звуковия файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..