Историческите факти за 100 годишнината от Първата световна война и българското участие в интерпретация в Солун. За Радио Пловдив водещият на предаването "Вяра и общество" по БНТ Горан Благоев коментира как и от кого се отбелязва това в южната ни съседка.
Горан Благоев: Днес /1 окт./ в Солун се отбелязва 100-годишнината от Първата световна война и българската окупация. Става въпрос за едно честване, което го организира една от митрополиите в Солун, защото Солун е разделен на три митрополии, и вероятно става въпрос за митрополията, в която се намира известното военно гробище на съюзниците от Първата световна война.
Кое е смутителното и защо си позволих да направя един коментар във „Вяра и общество” тази събота? Хубаво, чества се 100-годишнината от края на Първата световна война, 100 г. са от Солунското примирие, след два дни ще са 100 г. от възшествието на Борис Трети, т. е. от абдикацията на Фердинанд, но да се чества 100-годишнината от края на Първата световна война в Солун от Цариградския патриарх, от Сръбския патриарх, вчера са имали обща литургия и заупокойна молитва на военните гробища, където са погребани гръцки, сръбски, руски, английски, френски и т. н. войни и се пита „Добре, ние, българите, православни ли сме, припознавате ли ни за православни?” Да, преди 100 г. всичките тези там, които са погребани, са убити от българи, защото просто това са били условията. Ние сме се държали геройски на фронтовата линия от Албания почти до Егейска Македония, прочутото стоене на Дойран няколко години, героизмът на българския войн е известен и както казва един български поет „Мъртвият не ни е враг.”
100 г. по-късно какво ни се показва? Че европейските ценности важат за едни, но не и за други. Защо на това честване от края на Първата световна война няма българска делегация, не е поканен българският Патриарх – ето, това е големият въпросителен, някак си пак има едно такова – едни сме православни, ама другите сме по-православни, т. е. пак се делим 100 г. по-късно на победители и на победени. Това, че ние сме били победени по стечение на обстоятелствата не значи, че България трябва да бъде изолирана от едни подобни чествания, едни подобни възпоменания. Ние виждаме как французи и германци, които бяха заклети врагове столетия наред намериха начин да честват и началото и края на войната по един подобаващ начин, защото това е обща памет, независимо от коя страна на фронтовата линия си се бил. А големият проблем е защо църквата има българската роля тук. И това, което също е смутително, по време на тези възпоменания как французи и германци, които бяха заклети врагове столетия наред, намериха начин да честват и началото, и края на войната по един подобаващ начин, защото в крайна сметка това е обща памет – независимо от коя страна на фронтовата линия си бил. А големият проблем е защо Църквата няма българската роля тук.
Това, което също е смутително, по време на тези възпоменания ще бъде представена книга на гръцки език, забележете, за българската окупация на земите, те ги водят на земите, които сега принадлежат на Северна Гърция. Извинявайте, но тези земи са били населени с българи и в крайна сметка от 1912 г. насам България води войни, за да освободи тези земи и да ги присъедини както й се полага по историческо и по етническо право.
Аз мисля, че тези страсти /антибългаризма/ не са спирали, и ние като държава, и като общество не трябва да мълчим, и не премиерът ни да казва, че той е твърде малък да коментира думите на американския президент, а да си даде сметка за отговорността, която той има като премиер на България и крайно време е ние да престанем да плащаме дан на този български наивитет, че видиш ли, ние сега по европейските стандарти трябва да сме мили и добри с нашите съседи. Да, да се уважаваме взаимно, защото това, което е било преди 100 г. на България да се изсипят абсолютно всичките грехове, за да могат и сърбите, и гърците да аргументират своите неоснователни претенции към български земи, сега се повтаря вече под друг знаменател, припомняме ги вече всичките тези безумия и фалшификати, чествайки 100-годишнината от края на Първата световна война.
Горан Благоев коментира и резултата от референдума в Македония, който определи като "една предизвестена смърт" .
Мисля, че нещата бяха очевадни от доста преди референдума и честно казано, аз не знам защо ние като държава и като общество толкова трябва да се вълнуваме, сякаш този референдум и свързан пряко с България при положение, че от последните десетилетия от 1989 г. насам ние какво ли не дадохме за Македония, която няма българин, който да не я носи емоционално в душата си и в сърцето си, а това, което слушам особено през последните няколко дни покрай референдума как от устата на един интелектуалец, на един политик, на някой общественик в Скопие, в Македония, става дума за македонец, не говоря за етническите албанци, не му се отрони устата думата „ние сме братя”, ние сме най-добрите съседи, ние сме най-добрите приятели – на мен лично започва да ми става обидно за цялата тази емоция, която поколения наред българи, да не говорим за кръвта, която се е проливала преди 100 г., ако щете и до 1945 г. какви мечти, какви грижи сме имали за Македония, някак си сега да ни третират като най-добрите, но едни от многото.
В крайна сметка като сте решили да не ходите в Европейския съюз и НАТО, ваш проблем, аз не виждам ние като общество защо толкова трябва да се вълнуваме.
Цялото интервю с Горан Благоев е в звуковия файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..