Много е късно, накрая хладилникът побеждава

Политическият пиар Арман Бабикян в края на годината за края на някои илюзии.

За бедните и богатите.  Последно изследване на БАН доказва, че сме страната с най-нисък стандарт в Евросъюза, докато управляващите твърдят, че живеем все по-добре и с  по-висок стандарт:  Мисля, че едва ли това е от големите илюзии. Повечето хора са наясно как живеят. Едва ли очакват учените, статистиката, Евростат или който и да е да им казва как да живеят. В края на краищата зависи кой с какво сравнява – управляващите имат изгода да сравняват тази година с миналата година, докато данните на учените от БАН дават база за сравнение останалите страни от Европейския съюз,  така че  няма никакъв проблем и двата извода да са верни.

 Но тъжният извод е, че хората у нас живеят отчайващо бедно. И между другото това е видимо и с просто око, тъй като е ясно колко са нуждите на един човек, за да живее средностатистически, не говоря за богато, а виждате колко хора са с доходи под 300, под 400  лв, ако към тях добавим и безработните, ако към тях добавим и пенсионерите и работещите бедни които формално са на заплата по 300 – 400 лв, но всъщност също са бедни, въпреки че се водят на работа, ще видим една колосална цифра от над 2 милиона души. А това наистина е драматично много за една страна, която с много усилия бихме могли да кажем, че е населена със 7 млн души.

Да, това не е от големите илюзии, защото хората не вярват на тези глупости, независимо кой ги говори – дали министър-председател, министър на икономиката, туризъм или който и да е, хората са абсолютно наясно с това. 

 На първо място в краха на илюзиите Бабикян поставя друг акцент : Стана ясно, че властта не успя да докаже на хората, че стабилността е  приоритет у нас и че стабилността носи всичко останало след себе си. Много дълго време слушахме мантрата, че стабилността в България е най-важна, всичко останало е на второ място. Е, видяхме, че пазенето на стабилност на всяка цена не носи успех нито за хората, нито за страната ни. Страната ни от години не е успяла да постигне основните си външнополитически приоритети – членството в Шенген и еврозоната, страната ни знае  не къде се намира между Изтока и Запада, страната ни поддържа съмнителни отношения както с Путин, така  и с Ердоган, страната ни е на път да съсипе един от малкото си успехи в Македония....

За рейтингите: Министър-председателят има сериозен рейтинг и аз не се заблуждавам след толкова години в управлението някой да е имал повече от него. Това се дължи по-скоро на липсата на силен опонент. В края на краищата след всички мандати, макар и недовършени,  Борисов е със стабилни позиции. Има разбира се рейтингови шампиони – имам предвид омбудсмана на републиката, президента Радев и не мога да си спомня класацията нататък. Има доста хора  с по-висок рейтинг от министър-председателя,  но в случая ресурса, който държи в ръцете си  премиера вече е просто рейтинга, ресурсът, който той държи в ръцете си е целият репресивен апарат, финансовите ресурси за управление на паричните потоци и въобще цялата партия, която е структурирана под волята му. Самата власт е ресурсът, а не толкова харесването. Това не е успокоение за никого, не трябва да си правим илюзията, че някой на неговото място би работил по друг начин. Харесването и любовта на хората  към тези, които са на  власт, в случая към Борисов,  са изменчива величина и няма как да очакваме тази любов да е вечна.

Единственият късмет на управляващите е, че не се е намерила друга констелация от фигури, кято да събере недоволството в една точка. Тогава бурята ще се разрази много бързо. Спомнете са как стана това при завръщането на Симеон Сакскобурготски и за какво мнозинство ставаше вдъпрос. Не казвам, че ще си намерим  нов цар, или нов пъдар, казвам, че  е истински късмет за управляващите, че не се намерил този, на който да дадат целия джакпот. 

Много е трудно у нас някой да повярва, че му е пълен хладилника и му е прекрасна  магистралата, след като шофира по тези магистрали и си вижда хладилника всеки ден. 

Късно е , много е късно. Казвал съм го и преди за правителството на Станишев, повтарям  го и сега, много е късно , телевизорът не може да изяде хладилника.  Накрая хладилникът  побеждава.