Рождество Христово е най-важното събитие

За приноса към  традициите – културни и други,  в празнуването  като Коледа и като  Рождество Христово. Потънали в пиар и благоутробие,  забелязваме ли уеднаквяването им  в полза на едното. Разговор с Пламен Сивов от Православие БГ.

Пламен Сивов припомни безкрайността на вселената и невъобразимите за човека малиарди галактики като коментар по повод на сюжета с двете разфасовани прасета пред община Пловдив на 26 декември с цел припомняне на културните традиции, защото проекта Пловдив  Европейска сторица на културата не е само за съвременно изкуство, както каза кмета Тотев и ден след обществнеия ропот се отрече от думите си.  Невъобразимо  голяма е  вселената, според науката, започнала преди 14 милиарда години с Големия взрив, и ние християните вярваме, че  създателят на  всичко това се въплъщава от един от нас. Дали можем да почетем това велико събитие с прасета в центъра на Пловдив оставям на вас да прецените. Когато сложите обаче един до друг  тези два факта, нещата си идват на мястото. 

Събитието, което празнуваме, изисква малко по-друг подход и тук никакъв Ути Бъчваров не може да спаси ситуацията. Нещата опират до нашата обща отговорност към важните неща. 

Всъщност Рождеството може да има смисъл само за места и хора, които имат отношение към факта на раждането на Бога. Извън това, дори да бъде претрупано с всички възможни  атрибути със сладникавата ни представа на тази сцена,  да се обградим с фигурки на  малки агънца и на  Христос в яслите, ако нямаме   съзнание какво означава това за собствения ни живот, не за националната ни идентичност  , а за собствения ни живот,  особена полза няма. И оттук нататък няма никакво значение какво празнуваме и как ще го празнуваме - след като не празнуваме най-важния празник в историята на човечеството - раждането на Бога в сърцата ни , осъзнаването, че сме творение, че сме деца на Бога, синове Божии, и че има възможност за спасение в един паднал свят. 

Без тези темели на този празник, той става шумен, празен и напълно безсмислен.

И проблемът не идва от трапезата, тя е хубаво нещо, важно, архетипно,първообраза на нашето единство, особено,когато я споделяш.  Проблемът идва от шизофреничното ни раздвоение , откъсването на вътрешния смисъл и външната форма, разкъсването на нещо, което някога е било едно цяло и превръщането им в две конфликтиращи, отричащи се взаимно същности.

Цялото интервю с Пламен Сивов е в звуковия файл.