Когато ние българите имаме Любомир Левчев - това е колос, гений в поезията - и го загубим, то по-страшно от това няма. Така поетесата Божана Апостолова реагира на вестта за кончината на Любомир Левчев, определян като голям поет и противоречива личност.
На 84 години, той оставя в наследство също такова богато и противоречиво творчество – поезия, проза и есеистика, писани в периода и на социализма, и на демокрацията. Бил е литературен редактор в Радио София и главен редактор на вестник „Литературен фронт“. Председателствал е Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 година. Носител е на десетки национални и международни литературни отличия, както и на държавни награди. Негови книги са преведени в повече от 30 страни по света. Божана Апостолова издава последната му поетична книга „В невидимата кула“ през 2014 г.
Все ми се искаше – добър или лош, визиантиец или не, какъвто и да е, той е огромен поет. Искаше ми се да е сред нас, да учи младите. Той говореше умно, вдъхновяващо, уж обикновено, а думите отхлупваха сърцето ти и те караха да го гледаш със зяпнала уста.
Божана Апостолова разказа, че познава Левчев от първата й поетична книга през 1978 година.
С него ме запозна Петър Анастасов и много често наум го псувах - с огромно извинение - защото книгата ми бе приета и отлагана 3 години. И болката на поета, представете си, особено при моя характер, какво се случва.
По-късно разказва, че се е запознала със семейството му, със секретарката му. И ако за близките му загубата е голяма, Апостолова е категорична, че за нас българите е стократно по-голяма.
Скоро написах една книга и тя излезе – „Душа в душата“ - спомени за Вера Мутафчиева. И това са спомени, когато тя беше заместник председател на Съюза на писателите, тоест дясната ръка на Любомир Левчев. От такива хора има нужда България – като Вера, като Любомир Левчев. И ние хората, простосмъртните, сме длъжни пред себе си, пред съвестта на България да им прощаваме разни човешки забежки наляво, надясно. Това, което те трябваше да направят, го направиха. Любомир Левчев стои на върха на нашата поезия.
Националната литературна награда „Иван Вазов“ тази година ще бъде връчена на официална церемония в рамките на Вазовите дни на писателката и преводачка на англоезична литература Здравка Евтимова. Решението за удостояването й с приза бе взето единодушно през юни от 9-членна комисия с председател заместник-кметът Калина Чилингирова и..
Завършващият роман " Градът не забравя " от трилогията за Бързаков и Филипова излезе от печат на 18 юни. Този път заплетения случай започва от Пловдив , но води в София, а залогът — повече от сериозен: животът на психоложката Агнес Филипова. В тази трета част от нашумялата поредица гениалната д-р Филипова и Бързаков най-сетне са решили да..
Откриването на изложбата „ Образът като преживяване “ ще се проведе днес, 9 юли в галерия „Пловдив“, ул. „Авксентий Велешки“ 20 /Общински съвет/. От Дружеството на пловдивските художници отбелязват: В изложбата участват 38 автори, членове на ДПХ и външни гости. Представена е живопис, графика, скулптура, рисунка, N форми. Заобикалящият ни свят..
Сюзанна Арутюнян – Василевска бе гост в първото юлско издание на предаването Клуб "Неделя". Тя е директор на Драматичен театър – Пловдив. О сновните цели и задачи, които си е поставила в новата й роля на ръководител, бяха една част от темите на разговора в студиото. "Пловдив е мястото където аз обожавам да живея и не мога да си представя живота..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 06. 07.2024г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге Рубрика „Напълно непознати“ Кирил Кадийски. Изгнаник на земята. Нови сонети и други стихотворения. 118 стр., тв. к., 5А, Колибри, 2024 Пърл Бък. Благодатна земя. 248 стр., ок. 5А, Изток-Запад, 2024...