Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Недостижими са целите на програмата за развитие до 2030г.

Имаме голяма група работещи бедни, които не могат да излязат от притеснението за ежедневните нужди

Румен Гълъбинов
Снимка: БГНЕС

Икономиката трябва да напредва и според Националната програма за развитие на България 2030. За най-важните идеи в рамковия стратегически документ, вече публикуван в страницата на МС говорим с финансовия анализатор Румен Гълъбинов.

Основните три цели в програмата са: Технологична трансформация; Демографски подем и Намаляване на неравенствата. 

Делът на преждевременно напусналите образование и обучение трябва да падне от 12 процента сега на 7 процента при средно ниво в ЕС от 10,6 на сто към момента, се отбелязва в документа.

Икономистът отбеляза: Давам пример с образованиетоЕС отделя доста средства за неговото развитие, със състоянието на образованието ни днес, реалистично ли е да очакваме да се доближим до този ръст в Европа?

Румен Гълъбинов подчерта също: Новата национална програма за 10 г. напред има като основен приоритет достигане на  средните нива в Европейския съюз, но не съвсем, бих казал,  затова, защото ако разгледаме основните й цели, а те са три, първата е технологична трансформация или основно си визира навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, т. н. индекс „DESI”. Целта в случая е България след десет години да стигне средното ниво за ЕС  като в текуща стойност сега е 36,2, а пък ЕС средното към момента е 52,5,  т. е. вижда се, че дори ЕС да остане на средното към момента е 52,5. Т. е. вижда се, че дори ЕС да остане на същото средно ниво, каквото е в момента, а това със сигурност няма да е така след десет години, това е твърде амбициозна задача, която си поставяме да достигнем подобно средно ниво.  Разбира се, тя е далеч по-реалистична за реалната икономика с навлизането на дигиталните технологии.

Но какво да кажем за навлизането на дигиталните технологии в обществените услуги, в публичните услуги, в държавната администрация. Т. е. ако  си поставяме такава цел ние трябва да имаме предвид да започнем незабавно административна реформа и въвеждане масово на електронните услуги, т. н. електронно правителство, свързаните с това интернет и дигитални технологични улеснения за гражданите, когато ползват всякакъв вид обществени услуги не само в самата държавна администрация, но също така в сферата на здравеопазването, пенсионната система и образованието.

Цел номер две е демографският подем. Ние трябва да направим драстичен скок в тази политика. За съжаление според коефициента на естествен приръст ние сме с най-ниския такъв – минус 6,6. Планираме след десет години да станем на минус 5, а средното за ЕС в момента е минус 0,7. Т. е. за какъв демографски подем говорим и какво планираме да правим през тези 10 г. след като ние няма да успеем в никакъв случай да намалим поне наполовина това ускорено обезлюдяване на България? 

Защо е толкова неамбициозна тази цел, която сме си поставили? Не може ли и ние да правим така както прави съседна Гърция – от следващата година ще дава по 2 000 евро за новородено. Ние не може ли да помислим за такива неща?

И от другата страна да си подобрим здравната система, за да удължим средната продължителност на живота и да намалим тази катастрофална смъртност.

Третата цел е за намаляване на неравенствата. Тук пък основният фактор е коефициентът на Джини. Текущо в България ние сме почти 40, а средно за ЕС е около 30, а ние предвиждаме след 10 години да сме на ниво 33.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с журналиста от БНТ Димитър Димитров

Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..

обновено на 08.02.25 в 07:15

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28