Може би е дошло времето и в България да се въведе минимална часова ставка вместо минимална месечна работна заплата. Това каза в интервю за програма "Точно днес" финансовият анализатор Румен Гълъбинов.
Държавите от ЕС, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база, а например почасово или седмично, заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване: Германия: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца; Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; Франция: данни за януари 1999 г. — януари 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от юли 2005 г. насам: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца; Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) /12 месеца; Великобритания: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца; Средните почасови разходи обаче крият значителни различия между държавите членки на ЕС, като най-ниските брутни почасови доходи са отчетени в България.
Сега почасовото заплащане в България е уредено нормативно, с постановление на МС, което определя успоредно съществуване на минимална работна заплата и минимална почасова ставка. При отпадане обаче на минималната работна заплата няма да може вече минималната работна заплата и минималната почасова ставка да съществуват заедно.
Въвеждането на минимално почасово заплащане ще повиши гъвкавостта на пазара на труда, като минималните почасови ставки могат да се актуализират всяка година. При почасовото заплащане ще се увеличат ефективността и производителността на работниците и служителите. Това ще доведе до конкуренция между работодателите и добрите служители ще се привличат там където почасовото възнаграждение е по-добро. За след работното време се плаща екстра като overtime с горница 50%, например. Минималната задължителна почасова ставка трудно може да бъде "заобиколена" чрез договор с подизпълнител. Минималната почасова ставка ще изсветли сивия сектор, защото ще се удържат осигуровки за всеки отработен час, а оттам ще се увеличи и събираемостта на осигурителните вноски за пенсия.
Какво искат работещите и каква е практиката в ЕС по темата може да чуете раговора с финансовия анализатор Румен Гълъбинов.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..