Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: Развитие на кръговата икономика


Развитието на кръговата икономика е съществена част от европейската Зелена сделка. Повторното оползотворяване на продукти и отпадъци намалява разходите за производството на нови стоки, а освен това намалява и въглеродните емисии, които съпътстват производствения процес. Ползата е и в икономията на първични суровини. В България кръговата икономика има съществено развитие, макар и без мнозина да съзнават това, смята Боян Рашев ,експерт по устойчиво развитие и управление на природните ресурси:

Кръговата икономика, в България конкретно, се развива отдавна. България всъщност е един от най-големите рециклатори в Европа. Ако погледнете количествата пластмаса, стъкло, хартия и метали, които се рециклират в България, ще се убедите в това. Тук нямам предвид само количествата, които идват като отпадъци само вътре в страната. България всъщност внася много скрап и други отпадъци, които се рециклират тук. Тоест, ние всъщност сме център на кръговата икономика в Европа, така погледнато.

Освен това в България се внасят много дрехи втора ръка от западна Европа, пък и от Северна Америка. Тук те се сортират, част от тях се продават по веригите магазини втора ръка. Друга част се продават в страни като Бангладеш и Пакистан. Трета част се рециклира като текстил и четвърта част се оползотворява енергийно-тоест използва се в малки инсинератори в циментовите заводи например.

Тоест, България се развива много добре в тази насока и това до голяма степен се дължи на факта, че сме най-евтината страна в ЕС.

Освен металите, пластмасата и други материали, на рециклиране подлежи и водата. Това че тя е ценен ресурс и ще става все по-ценен, не подлежи на съмнение. Аграрният сектор в Европа е един от най-големите потребители на вода с дял от 36 на сто от общото годишно потребление на континента. Затова през 2020 година бе приет Регламент 741 на Европейската комисия и Европейския съвет, чрез който се създават минимални изисквания за повторната употреба на вода в земеделието. Доцент Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив, е сред експертите, ангажирани с проект за повторно използване на пречистени отпадни води в земеделието:

На практика това означава, че водите, които се генерират от битовите пречиствателни станции за отпадни води, от хранително-вкусовата промишленост и които нямат приоритетни вещества като замърсители, трябва да се допречистят до едно качество, което е достатъчно добро и е показано в регламента като минимално изискване за качество. Впоследствие тези води могат да се използват за напояване.

Засега в България, по думите на Стефан Шилев, има само изолирани случаи, в които пречистена вода се използва за напояване в земеделието:

Има практически примери за това. Хората са достигнали до идеята да използват отново водата благодарение на своя опит и нюх. Те са наясно, че този ресурс няма нужда са се хвърля като се зауства след пречистване в реките, а може да се използва отново като се напояват розови насаждения, да кажем, или овощни градини и декоративни растения. Защото в крайна сметка заустването води до загуба на ресурс.

Регионът на Пловдив е сред 8-те целеви в Европа, където ще се работи по проекта за рециклиране на вода. В Гърция част от проекта е регионът на Солун, а в Испания-Андалусия. Там около 6 процента от водата, която влиза в пречиствателните станции, впоследствие се използва за поливане.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с журналиста от БНТ Димитър Димитров

Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..

обновено на 08.02.25 в 07:15

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28