"Това, което ни кара да се тревожим, е че той по-бързо се разпространява от Делта варианта и това говори за по-голяма инфекциозност. Все още обаче нямаме данни дали клиничната картина ще бъде по-тежка и дали ще успее да покори света, както направиха Алфа и Делта вариантите. Не можем да правим никакви категорични извления все още, защото нямаме данни. Трябва да вземем мерки и да не го изпускаме от поглед".
По думите на проф. Угринова, не е възможно известните 56 мутации на омикрон да са възникнали изведнъж във вируса. Те са се трупали и то не на база на Делта варианта, а са възникнали сякаш от само себе си. Т.е. вирусът води някаква независима еволюция и сякаш с Делта варианта са две независими клончета. Мутациите не са се появили изведнъж, явно е имало някакво натрупване и в един момент този вирус е станал по-инфекциозен и е започнал да проявява по-различни характеристики.
"Далеч съм от мисълта, че в Ботсвана, където на 9-ти ноември е открит този вирус за първи път, се прави някакъв съществен скрининг. Африканските държави не са от най-богатите и развитите, а този тип изследване изисква доста финансов ресурс".
Проф. Угринова бе категорична, че омикрон не е секвениран досега в България и че от гледна точка на диагностика и изследвания, нещата се движат на добро ниво. "В България нещата се случват, макар и не така мащабно, както в Англия или в Германия или Франция, но се случват и мисля, че не бихме пропуснали една такава мутация".
Тя посъветва да проявим повече здрав разум и търпение, докато вирусът бъде проучен, но да не пропускаме да се ваксинираме.
"Ваксинацията е като демокрацията. Не е най-съвършения строй, но няма по-добър. Идеята на ваксинацията е превенция. Желанието за превенция е личен избор. Ако човек иска да си гарантира защита, той я прави. Ако не иска - не я прави и чакаме да видим какво ще му направи вирусът".
Проф. Угринова бе категорична, че сме изпуснали времето, когато постигането на колективен имунитет от 70% е можел да спре разпространението на вируса.
"Изпуснахме момента, когато трябваше да подходим с една масова ваксинация и не направихме нищо. Сега той ни надхитрява с тези мутации и битката с него няма да е никак лека, нито кратка".
Чуйте повече от звуковия файл:
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно