Великите европейци - Оливър Кромуел

Кралеубиец с капка кралска кръв и не много образован, но талантлив селянин, той има власт на крал, но не носи корона; крайно религиозен човек и крайно прагматичен политик, погребан е с почести, но после е изровен, обесен и обезглавен като престъпник. Много противоречия формират Съдбата на Оливър Кромуел, не е ясно как ги побира, без да се разпадне, но вероятно пуританството помага. Политическото му наследство обаче е не просто противоречиво, а и изчезва след смъртта му - републиката на Кромуел е само кратък епизод, куриоз в хилядолетната история на британската монархия.

Нищо в първите 40 години от живота на Оливър Кромуел не подсказва, че е призван почти да промени историята на Британия. Роден е през 1599 в Хънтигдън, край Кеймбридж, в пуританско семейство. Фамилията е забогатяла, защото по времето на Хенри VIII е сродена с негов главен министър и получава солидно количество имоти, конфискувани от католическата църква. В знак на благодарност, мъжете Уйлямс използват и фамилията Кромуел. Бащата на Оливър обаче, Ричард, не е първи син и наследява само къща и малко парче земя. 

За детството на Кромуел не се знае почти нищо, но се разказва епизод, в който малкият принц Чарлс си играе с децата на местните дворяни, скарва се с малкия Оливър и той разбива носа на бъдещия крал, когато после ще обезглави. Символично, но напълно измислено. Изследователи обаче смятат, че двамата са далечни братовчеди - през сложна връзка, която опира до Катерина Валоа, дъщеря на френския крал Шарл VI и вдовица на английския крал Хенри V. Така или иначе обаче, кралската кръв не оставя дълбоки следи в семейната история и през първите 40 години от живота си Оливър Кромуел, като повечето си предци, живее с радостите и трудностите на дълбоката провинция. През 1616 Оливър учи в „Сидней Съсекс“, най-пуританският колеж в Кеймбридж история и религия, но не е много отдаден на науките, предпочита лова и спорта. 

През 1617 обаче баща му умира и Кромуел се връща, за да поеме издръжката на майка си и сестрите, а на 21 се жени за знатна лондонска невеста - дъщеря на богат търговец на кожи, елитен член на търговското пуританско общество. През следващите 20 години, до първите стъпки в голямата политика, Кромуел прави 9 деца и преживява религиозна криза. Той се обвинява, че е най-големият грешник на света и това му носи физически и психически страдания - болки в стомаха и депресии. Парадоксално, но излиза прероден чрез още по-силна вяра. Неговото финансово положение не е особено блестящо и замисля да се изсели в Новия свят. Това не става, но скоро нещата се променят - Оливър получава голямо наследство от свой вуйчо.

С над 300 лири годишен доход и силна група протестанти зад гърба си, през 1640 Кромуел е избран за депутат от Кеймбридж и в „краткия“, и в „дългия“ Парламент, свикани от Чарлс I. И там той се носи като селянин - в проста, дори не особено чиста дреха, а тъй като и не го бива много в говоренето, след първата реч го изтикват по-назад. Напрежението между краля и част от благородниците в страната се засилва, благодарение на факта, че Чарлс опитва да управлява като средновековен владетел, а чиновниците му са затънали в корупция и грабежи. В един момент двете страни влизат в открит сблъсък, а депутатите са призвани в своите околии да възпрепятстват кралските инициативи. 

Кромуел организира отряд предани пуритани, макар отначало леко въоръжени и недобре обучени във военното дело и така започва възходът му. Те провеждат някои успешни акции, стават все по-силни, а накрая се превръщат в тъй наречения „Железен отряд“ и са решаващ фактор за победата на Парламента срещу армията на Чарлс в започналата през 1642 Гражданска война. Кралят е в ръцете на Парламента, но той се чуди какво да го прави, а междувременно е в конфликт и с армията. Тя пък отвлича Чарлс, но той успява да избяга и кашата продължава. През 1848 Чарлс се връща, подкрепен от роялисти и шотландци, започва Втората гражданска война. През това време силата и влиянието на Кромуел растат, расте и вярата му, че е избран за „специални дела“ и изпълнява Божията воля. 

Е, най-специалното му дело на първо време се оказва обезглавяването през 1649 на отново заловения Чарлс. Тогава всички са закърмени с идеята, че властта на монарха произхожда пряко от Бога - но когато Кромуел поема отговорността да обезглави краля, мнозина го приветстват. Скоро той се превръща в единствената силна фигура сред разколебаната тълпа депутати, още повече - зад него е армията. В Англия е обявена Република, тъй нареченият Commonwealth, който включва Англия и Уелс, плюс Ирландия и Шотлрандия, а Кромуел е назначен за Лорд-протектор, титла, измислена от самия него, която е по-приемлива от диктатор. Той води активна политика, има успехи във външен план, но работи най-вече за пълната власт над Британия. 

След две военни кампании в Ирландия и Шотландия, при които се проявява като масов убиец, Кромуел почти не прави реформи в страната. Депутати предлагат да го обявят за крал, което наистина съответства на фактическата му власт, а той се замисля. Мисли няколко седмици, а накрая отказва с библейските думи: „Няма наново да съградя разрушения Йерихон!“ Но отказът е до голяма степен формален - властта му е все така неограничена, а и според новото законодателство постът Лорд-протектор се предава по наследство. И наистина, синът му Ричард го наследява през 1658, когато Кромуел умира в мъки от малария и бъбречна болест. Погребан е в Уестминстърското абатство с пищна церемония, която не съответства на пуританския морал, но само след три години, когато монархията е възстановена и на власт е Чарлс II, трупът му е изровен, обесен на площада на позора, главата е отрязана и изложена пред Уестминстър хол. 

За едни Оливър Кромуел и до днес е революционер, който вдъхновява либералните британски мислители, бащите на американската и френската революция, за други е кървав диктатор, чиито дела не бива да се забравят, защото са кошмарни приказки, от които човечеството може да се поучи. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: