Примерът на будителите лекува и вдъхновява обществото

След първата световна война и последвалата национална катастрофа то е „ако не смъртоносно, то поне много тежко ранено“, припомня докторът на историческите науки Видин Сукарев. Като аналогия с  днешното време - едва отшумяла е и пандемията от Испанския грип, отнела хиляди животи.

Тогава символът на будителите помага на обществото да успее да се съвземе и да заздрави раните и точно, както през Възраждането да намери в миналото източник на вдъхновение.

Стоян Сукарев припомни, че преди 100 години денят е замислен в пряка връзка с първия български народен светец Иван Рилски, чиято памет църквата отбелязва на 19 октомври.  При смяната на календара през 1916 година държавата го измества с 13 дни и така светското честване е на 1 ноември.

По думите на историка прекъсването на традицията на Деня на народните будители след 1945 до 1992 е свързано с официалната доктрина за интернационализъм на комунистическата държава, която  неглижира националните каузи. Тогава държавата не е господар на националната си политика, казва Сукарев.

Що се отнася до версията, че още преди официализирането си през 1922 година, Денят на народните будители има предвестник през 1909 година в Пловдив, историкът подчерта, че спорадични данни за това има, но те не са специално проучени.