Фермери са против пренасочване на пари към държавни фирми

Браншови организации от секторите земеделие и преработка излязоха с обща позиция срещу, както те определят "харченето като за последно на средства от Програмата за развитие на селските райони. Недоволството им е конкретно от това, че земеделското ведомство насочва средства от програмата за инвестиции в държавни структури като "Напоителни системи", което, според тях, е за сметка на чакащи финансиране фермерски проекти. Таня Георгиева- изпълнителен директор на Асоциация на земеделските производители в България.

"В рамките на заседанието на Комитета по наблюдение на програмата за развитие на селските райони от началото на април, стана ясно за намеренията на администрацията - за новите целеви приеми за публичните субекти има частични средства  или се разчита на други неусвоени да бъдат прехвърлени. Едно от притесненията ни, застъпено в позицията на 24-те организации е доколко реалистично е проектите да се случат в малкото оставащо време до края на програмата, и съответно, какъв е рискът, заделяйки средства за тези приеми в близко бъдеще, те да не могат да бъдат пренасочени към други подмерки."

Георгиева подчерта, че всички знаят, че и Напоителни системи имат нужда от инвестиции. Въпросът обаче е, че за обезпечаване на  приема няма такъв финансов ресурс и той трябва да се насочи  от други налични мерки и подмерки.

По думите на  Георгиева, че за всички публични средства след като мине приемът и бъдат сключени договори за финансиране, предстои да проведат обществени поръчки.

 "В такива динамични политически времена резултатите невинаги са добри и има много неизвестни. Притеснителен е и моментът по подмярка 5.1, разработена по настояване на животновъдния сектор, като възможност да се инвестират средства, свързани с биосигурността, когато бяха избухнали епидемии от птичи грип и африканска чума по свинете.  От една страна, там има някакви средства по тази подмярка, а от друга, се предлага тези средства да се оформят за два целеви  приема - единият е Изпълнителна агенция за борба с градушките  да закупи дронове  с бюджет от 6 млн. евро, без да е доказано, че това е ефективен метод за борба с градушките. Има и дефицит, по отношение на законодателството за използване на дроновете, касаещо безопасността им, и от друга страна, моделирането на метеорологичната обстановка на национално ниво. Има сложни законови процедури по отношение изискванията на околната среда и въздухоплаването".

Сроковете за вземане на решения  са кратки. Проектите по подмярка 4.1 и 4.2 са в графа "резерва", т.е. те са разгледани от Фонд "Земеделие" и са допустими. Част от бенефициентите-фермери  са стартирали инвестиции и чакат единствено при увеличаване на бюджета по подмярка 4.1 и 4.2 т.н. черта с точките да падне и  да бъдат разписани договори, финансирани и изпълнени много по-бързо. 

"Интересът на частният сектор е да може да привлече проектно финансиране и да финализира в пълен обем и успешно инвестициите. Докато при държавния сектор не сме убедени, че интересът е напълно в тази посока - за цялостна реализация на инвестиционни проекти".

В краткото време за реакция Георгиева призова за реализъм и прагматичност в решенията на управляващите. Тя изрази надежда  министърът на земеделието да определи обявената позиция  на браншовите организации от секторите земеделие и преработка като "конструктивна  критика" и да вземе мерки.

Интервюто - звуковия файл.