Скоро фалшифицираните записи ще са неразличими

"Не казвам, че е трябвало да очаква конкретния тест, защото той е бил грешка, но, че се прави подобна система, че ще има, какви възможности ще дава тя, как могат да я ползват хората, защото тя не е съвсем пасивна и гражданите могат да си настроят някои неща в техните телефони, свързани с тази система. Тази комуникационна стратегия очевидно липсва или са сметнали, че не ѝ е времето все още, ама явно са закъсняли", коментира специалистът. 

Според него чисто професионално, когато се правят тестове, те трябва да се правят много по-отговорно, особено за такива важни неща. 

"Тест на теста се прави с тестово оборудване в контролирана среда, така че той да се получи само в една клетка и то даже да не е действаща клетка на мобилен оператор, а тестова. Те щом са направили тест в ефира на един от телекомуникационните оператори, значи са доста напреднали и са направили това превключване на системата. Това не е първоначален тест, вероятно те са правили и други. Сега са започнали вече реално да я вкарват в употреба и малко безогтоворно са постъпили, като са си позволили този тест да изтече в обществения ефир", подчерта Ганчев.

Той посочи, че е много хубаво, че се прави такава система. И добави, че технически това се прави чрез предоставяне на директен интерфейс, която го тества (в случая МВР) до телефонната мрежа. Така МВР, дори и без участието на телефонния оператор могат да изпращат този сигнал до определен набор клетки и оттам клетката да го изпрати до всички, които се намират на нейната територия, тъй като смисълът на тези аларми е те да са регионални. 

"Въпреки това е трябвало всички да бъдем информирани", смята Ганчев. 

"Даже, ако стане проблем с теста, защото той се прави, за да се открие дали няма проблем. Възможно е и това да е станало. Проблемът е, че не сме информирани. Аз не бих казал, че е голяма беда, че те са сбъркали на кого са го изпратили, защото най-вероятно точно това са тествали", поясни той. 

"Все още може да се установи, да се направи експертиза и тя да установи това, но съвсем скоро няма да може да се прави. Може би още една-две години и ще може такива дип фейкове да са неразличими. Сега има по какво да се различат - интонация, ударения, поемане на въздух, фонов шум, дали е насложен или не. Но технологиите напредват много бързо и най-вероятно скоро ще може да се направи достатъчно заблуждаващо", коментира Ганчев. 

Той припомни случаят с фалшифицирано видео на журналистка от БНТ и посочи, че при видеата все още може да се твърди със сигурност, че са фалшификати. 

"Какво правим обаче догодина, на следващите избори, когато фалшификатите даже на записите от броенето на бюлетините в секциите би могло да бъдат фалшифицирани? Става все по-интересно", е мнението на IT специалистът. 

Чуйте още в интервюто на Димитър Владимиров с Димитър Ганчев.