КНСБ прави черен списък на най-некоректните работодатели у нас

Именно това доколко и как са компенсирани доходите на хората след инфлацията, която достигна 32 % за две години и половина, е основната обсъждана тема.  Пламен Димитров – президент на КНСБ каза: "Инфлацията някъде е покрита, но не навсякъде, защото зависи кои какво слага в пазарската си кошница. Затова настояваме за ръст на заплатите с 12-15%".

Ниските доходи водят и до парадокса – нужда от работна сила, но липса на кандидати за свободните позиции, уточни Димитров. Той даде пример и каква е покупателната способност на хората, които работят на минимална заплата, в България и още  4 държави – Румъния, Хърватия, Франция и Германия. Изследването е направено на база 20 най-необходими стоки, сред които са ориз, брашно, хляб, кайма, поле, ябълки и колко пъти те могат да бъдат купени с една минимална заплата в съответните страни.

"В България с една минимална заплата можеш да си купиш 8 пъти тези стоки, а в Румъния – 15 пъти, в Германия -33 пъти".

Средната издръжка на живот у нас за да живеем нормално е 1454 лв. чисто. "У нас само 1/3 от българите получават такава заплата. Най-честите нарушения на трудовото законодателство са свързани именно със заплащането и  здравословните и безопасни условия на труд.

Затова на среща между синдиката и кмета на Пловдив Костадин Димитров се е стигнало до споразумение да заработи съвета на Тристранно сътрудничество към общината.  Областният координатор на КНСБ-Пловдив Боян Бойкински даде пример с какво ще се занимава:

"Трудовите възнаграждения на работещите в детско и училищно здравеопазване и начинът на разпределението им. Има информация, че има диспропорции в различните райони и това поражда диспропорции".

Стана ясно още, че КНСБ прави черен списък на най-некоректните работодатели в страната, които да вкара в затвора. В списъка от Пловдив към момента влиза американска компания за осветителни тела. Междувременно от синдиката поставят и няколко спешни задачи за решаване пред служебния кабинет и новото правителство. Това са комитет за наблюдение разходването на средствата по плана за възстановяване, неорязването на социалните плащания и изпълнението на заложения дефицит в бюджет 2024. Настояват и за промяна в Кодекса за социално осигуряване, които да бъдат в подкрепа на фирмите, които срещат затруднения заради рецесията. Идеята е те да получат финансово подпомагане от страна на държавата.