Пловдив вече трайно е втората икономика в страната

С Адриан Николов от ИПИ разговаря Димитър Владимиров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Институтът за пазарна икономика представи днес изследването „Регионални профили: показатели на развитие“. Пловдив се нарежда на второ място в страната по брутен вътрешен продукт след София и преди Стара Загора, като данните показват 6,5 на сто от общия размер на българската икономика или близо 14 милиарда лева. Проследени са 75 индикатора за оценка за икономическата и социалната среда в 28-те области. Като данните, в различните направления са от 2022-ра, 2023-та и частично и от тази година.

Има ли повод за притеснение в темповете на растеж на регионалните икономики и къде стои Пловдив в икономическото развитие на страната?

В програма "Ден след ден" - детайлите са от старши икономиста в Института за пазарна икономика Адриан Николов и изследването им. Николов посочи, че Пловдив традиционно стои като втора или трета икономика в страната, в конкуренция с Варна през годините. "Силна индустрия на Пловдив го поставя твърдо на второ място, след това е Стара Загора.", посочи Николов. Пловдив е със смесено развитие, но все повече и повече се позиционира като център на услугите и като силно ядро на високотехнологичните бизнеси в страната.

Пловдив се характеризира с една малко по-сериозна бедност спрямо другите области с подобно развитие. Забелязва се развитие на по-малки центрове в областта - общините Марица и Родопи, като Сопот се формира със сериозно подобрение на стандарта на живот.

Брутен вътрешен продукт на човек от населението

Само две области - Стара Загора и София (столица), надхвърлят средната за страната стойност на брутния вътрешен продукт на човек от населението за 2022 г., като столицата вече създава над 50 000 лв. средно на човек. С БВП над 20 000 лв. на човек от населението вече са седем области, като към София се присъединяват и Стара Загора, София (област), Варна, Враца, Пловдив и Габрово.

И тази година има разместване в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението е Силистра (12,1 хил. лв.), следвана от Сливен (12,6 хил. лв.) и Хасково (12,9 хил. лв.). Почти половината – общо 13 от областите, генерират БВП между 15 и 18 хил. лв. на човек от населението, което свидетелства за сравнително равномерна степен на икономическо развитие извън лидерите и най-изостаналите райони на страната.

Основните модели на развитие на областните икономики

Разпределението на добавената стойност на човек от населението ясно извежда на преден план основните модели на развитие на областните икономики. Двигател на столицата са услугите, които създават 84 на сто от добавената стойност, но през последната година се наблюдава леко повишаване на ролята на индустрията в софийската икономика (15 на сто). С висок дял на услугите са и двете морски области Варна (72 на сто) и Бургас (68 на сто), както и повечето големи икономически центрове на Северна България – Плевен (62 на сто), Русе (63 на сто), Велико Търново (64 на сто). Изключение в този регион е Габрово, където се наблюдава относителен баланс между индустрия (45 на сто) и услуги (49 на сто). Към повишаване на ролята на услугите се движи и южният индустриален център Пловдив, където те вече достигат 60 на сто от добавената стойност.

Индустрията играе основна роля в структурата на икономиките на няколко от водещите области, най-видимо в Стара Загора (71 на сто), София област - (62 на сто) и Враца (54 на сто).

БВП на човек от населението, измерен в стандарт на покупателна способност

Важен поглед към икономическия растеж на регионите дава степента на сближаване до средноевропейските равнища, изтъкват авторите на анализа. Измерен в стандарт на покупателна способност (СПС), БВП на човек от населението на Югозападния регион, в чийто състав влиза столицата, вече достига 97 на сто от средноевропейската стойност, докато най-слабо развитата част на България - Северозападът - се задържа на едва 40 на сто.

От ИПИ изтъкват равномерния темп на догонване - четири от районите за планиране в страната са стопили разликата със средния за ЕС-27 БВП на човек от населението в СПС с по 11 пункта спрямо 2011 г. По-бързо конвергират Югоизточният район – с 19 пункта, като голяма част от този растеж е през 2022 г. и отразява много силния ръст на енергетиката в област Стара Загора, и Югозападният район – с 21 пункта. Това за пореден път подкрепя тезата, че разслоението в икономическото развитие все повече утвърждава явлението "София и всички останали", заключават авторите на изследването.

Заплатите и пенсиите

Повече от двойна вече е разликата в средните заплати между първата и последната област, като в столицата към второто тримесечие на 2024 г. средното брутно възнаграждение достига 3129 лв., докато в Благоевград то е 1519 лева. Дистанцията между лидера и втората област се запазва в порядъка на хиляда лева месечно, като с над 2000 лв. средна заплата вече са още три области - Варна (2147 лв.), Враца (2123 лв.) и София (област) (2048 лв.). Темповете на нарастване на заплатите варират между 13 на сто в областите с по-бавен ръст и 26 на сто при лидерите, като най-големи повишения се регистрират в региони като Добрич, Хасково и Видин, което вероятно отразява и значителния ръст на минималната заплата. Въпреки това изпреварващият ръст на заплатите в по-бедните области създава предпоставки за сближаване на стандарта на живот на работещите, смятат от ИПИ.

По-равномерен е ръстът при пенсиите, като през 2023 г. повишенията във всички области се разполагат в диапазона 13-18 на сто. Средната пенсия в столицата достига 957 лв. месечно, а най-ниската е в Кърджали - 633 лв., където е и най-бавният ръст в страната. Както икономическата динамика, така и развитието на пазара на труда, са предопределени от знанията и уменията на човешкия капитал в регионите.

Инвестициите От гледна точка на инвестициите в регионите 2022 г. носи бързо отърсване от влиянието на кризата и нова експанзия не само в сравнение с годините на пандемията, но и спрямо високите равнища на периода преди кризата, се отчита в анализа на ИПИ. Разликите в инвестиционната активност са значителни, като при разходите за дълготрайни материални активи (ДМА) столицата се доближава до 8,8 хил. лв. на човек от населението, следвана от София (област) и Пловдив, където показателят достига до 4,6 хил. лв. на човек. На дъното на класацията с под 2 хил. лв. на човек са областите, които са на последните места и по икономическо развитие – Монтана, Хасково, Кърджали, Видин са с под 2 хил. лв. разходи за ДМА на човек от населението, а останалите области се разполагат в диапазона 2-4 хил. лв. на човек.

Споделете

Пловдив вече трайно е втората икономика в страната

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

За Радио Пловдив

Програми

Още