По следите на загиналите воини

70-aта годишнина от края на Втората световна война бе повод Държавната агенция „Архиви” да представи новата си дигитална колекция, свързана с най-унищожителния досега световен конфликт. Сбирката е част от проекта „Войните на България”, посветен на три важни исторически събития, които отбелязваме през 2015-та: споменатата 70-годишнина, 100 години от влизането на България в Първата световна война и 130 години от Сръбско-българската война.

Какви са военните жертви на страната ни във Втората световна война? Според председателя на Държавната агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев един от големите проблеми пред българската историческа наука е свързан с посочването на точна цифра на загиналите.

Това, което за мене е новото и най-важното като резултат от нашата работа, е прецизното установяване на броя им – отбеляза д-р Груев. –  В резултат на работата на цялата агенция ние сме стигнали до цифрата 12 587 загинали във Втората световна война. На Парижката мирна конференция се съобщават цифри от 32 хиляди, 40 хиляди и т.н. Големите разминавания са свързани най-вече с неуточнения брой на тази условна категория „безследно изчезнали” във войната, както и прибавянето на ранените към общия брой на жертвите. Сами разбирате обаче, че разликата между убитите и ранените е разлика между живота и смъртта. Следователно това не може да бъде резонна методика. Така че за мен това е новото. При това става дума за целия период на българското участие във войната – от присъединяването към Тристранния пакт /на 1 март 1941 година/ до капитулацията на Германия. 

На 9 септември 1944 година в България се извършва държавен преврат. Новото правителство подписва примирие със Съветския съюз, а българската армия се включва във войната срещу Германия. Тоест, в периода преди 9 септември можем да говорим за загинали български войници при партизански акции и при вражески бомбардировки. А след това – за загинали вече във войната срещу Германия – уточнява Михаил Груев.

Агенцията разполага и със списъци на германски войници, лежали в български болници или убити при преодоляването на отбранителната гръцка линия Метаксас през 1941 година. Както и със списъци на починали у нас съветски войници – става дума преди всичко за ранени и транспортирани в България от Яш-Кишиневската операция на Трети украински фронт. Сайтът, който предлагаме, дава възможност на българските граждани да потърсят следите на своя дядо или прадядо. Но той дава възможност и на германец или на руснак, в чието семейно предание се знае, че неговият дядо е останал завинаги в България, да дойде и види къде е погребан – обобщава Михаил Груев.

Снимки: archives.bg