Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Странна книга със странни рисунки е „Маджарщини“. Авторката е унгарската писателка Ализ Мошони, а художничката Жужи Медве. Преводач е Николай П. Бойков. Кратките текстове могат да бъдат оприличени на приказки, но могат да бъдат оприличени и на епиграми. Те могат да се сторят на читателите смешни, но могат да им се сторят и тъжни. В тях става дума за унгарците, страната им, историята и културните особености, но в някои от тях много лесно можем да заменим думата „унгарец“ и „унгарско“ с „българин“ и „българско“ и да получим приемвлив резултат. А ето и една от тези приказки: Имало едно време една голяма дупка. Тя се появила така. Веднъж унгарците се замислили как може държавата им да стане много по-голяма, отколкото сега. Понеже така е много малка, казали. Едвам се побираме. Нямали пари да си купят още една малка държава, да воюват пък е лоша работа. Сетих се!, извикал едни унгарец, казвал се чичо Лайош и имал една голяма лопата. Ще изкопая една голяма дупка! Изкопал дупката, на другия ден в нея паднали руснаците. Русия е вече наша, казал чичо Лайош. На другия ден пак изкопал една дупка, в нея паднали италианците. И Италия е наша, казал чичо Лайош и пак изкопал още една, за да паднат в нея турците. Само дето те не паднали нито на следващия, нито на последващия ден. Тези ни надхитриха, казал чичо Лайош. Мина ми желанието да копая от всичко това!
Ясно
Разкъсана облачност
