Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Посветена на югославското литературно пространство, книгата „Другата Итака“ на Людмила Миндова далеч надхвърля тази география не само в буквалния смисъл – примерите, позоваванията, асоциациите отиват много по-надалеч и свързват автори и литератури от Балканите, Средна и Западна Европа, а и света. Свързват ги и ги полагат в Дома на литературата, който по думите на авторката не ни принадлежи, а ние принадлежим на него. Людмила Миндова притежава таланта да пише увличащо, свободно да пресича територии и граници, да прави неочаквани сравнения, да преобръща застинали представи. В книгата ѝ българските автори съвсем естествено „съжителстват“ и „разговарят“ с колегите си от Балканите и Европа. Малките литератури и култури в контекста на света и глобалността, както пише тя, „са добра отправна точка в разсъжденията върху универсалните процеси и ценности“. Есетата разкриват богатството на ерудицията ѝ, научната база, върху която стъпва, дълбокото разбиране и осмисляне на творчеството на отделни автори и литературни течения. Едновременно с това тя успява да изрази всичко с жив, четивен, богат език и стил, далеч от домораслото скучно и претрупано с терминология писане, което показва комплексите ни спрямо света. Книгата на Людмила Миндова е отърсена от тези комплекси на мястото и езика, тя е в традицията на Цветанстояновото писане, на което последователи у нас трудно се откриват. Освен всичко, тази книга е ценна именно с отварянето на погледа, на сетивата, с разтваряне широко прозорците на този Дом на литературата, в който се опитваме да живеем, един средиземноморски свободен поглед.
Ясно
Разкъсана облачност
