Богатство за една литературна среда е наличието на повече и различни преводи на един и същи автор. В този смисъл богатство е почти едновременното излизане на две издания на писмата на Рилке. Едното съдържа освен „Писма до един млад поет“ и „Писма до една млада жена“, и кореспонденцията му с Цветаева. То е в превод на Мая Разбойникова-Фратева, а другото е в превод на Венцеслав Константинов само на „Писма до един млад поет“. Изданието в превод от немски на Константинов също е блестящо и като превод, и като оформление (Иво Рафаилов). То съдържа послеслов от преводача, в който той разказва за средата, в която се ражда и изгражда Рилке в тогавашна Прага – края на 19 и началото на 20 в., когато тя е в рамките на Австро-Унгарската империя. Рилке пише своите писма до младия Капус между 1902 – 1908 по-скоро като разсъждения въобще за творчеството и творческия процес и тези писма носят много повече дълбинни познания, отколкото може да съдържа обикновената кореспонденция. По думите на Константинов те „се превръщат в духовното послание на Райнер Мария Рилке към всеки, който е устремен да се себепостигне като творец и личност“.
Ясно
Разкъсана облачност
