Пожелавам на читателите на тази книга смислени, съзерцателни моменти с поезията на един човек, за когото тленното и вечното са две страни на една и съща монета. Надявам се, че ще изпитате радостното чувство на припознаване на собствените си размисли и вълнения в простите и мъдри слова на Хауге, защото той всъщност е много близо до нас, толкова близо, че бихме го поканили на чаша сайдер, пише в послеслова си преводачката на Олав Х. Хауге Мария Николова. И думите й са съвсем точни! Норвежкият поет, който за първи път е издаден на български с представителен том поезия, наистина се оказва близо до българските читатели (тук нека веднага си спомним за Иван Методиев, поет и учен). Поезия на простотата, на естествеността, на природния живот и на човека като част от природата – това са на първо четене характеристиките на поетиката на Хауге. Ако се задълбочим обаче, ще срещнем една устойчива философия, подхранвана от дзен будизма и норвежкия пантеизъм – качества в поезията, често пъти омаловажавани, неглижирани от култивирания в друга посока западен вкус. Поезията на Олав Х. Хауге именно затова е световен феномен – защото разширява възможностите за осмисляне на света, защото проветрява закостенелите ни представи за качество в литературата, защото не се отчайва от човека или обратното – не го фаворизира, а го полага на мястото му сред вселената като част от нея:
Не носѝ цялата истина
Не носѝ цялата истина,
не носѝ океана, за да утоли жаждата ми,
не носѝ небето, когато моля за светлина,
донеси един проблясък, една капка роса, една прашинка,
както птиците носят капки от водата, в която са плували,
а вятърът – зрънце сол.
Ясно
Разкъсана облачност
