Чуйте Петър Скипп, Мариана Златарева, Надежда Розова, Надежда Радулова.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Българските читатели в последните години често се питат за излизащите многобройни заглавия имат ли редактор, тъй като пораженията върху текста в някои случаи са дразнещи и пречат за нормалното четене, в ущърб са на автора, на изданието. Различни са случаите, когато става дума за преводна и за авторска книга, но като че най-фрапиращи са проблемите при преводите. У нас преводачите са на особена почит, тъй като сме от т. нар. „малки езици“, въпреки че може би самите те биха твърдели обратното... Напоследък липсата на редактор на дадена книга им дава пълна свобода, но тя е измамна, тъй като липсва „друг поглед“ върху книгата, липсва коректив. Така че едва ли има преводач, който да не иска върху превода му да работи внимателен и знаещ редактор. Един особен случай, прецедент не само в българското книгоиздаване, но и по света, предполагам, показа, че това не винаги е така. Петър Скипп, преводачът на романа „Стремглаво“ на Майкъл Фрейн отказва на издателството редактор да работи върху неговия превод. От своя страна издателите не искат да пуснат книгата на пазара във вид, който те смятат, че е далеч от оригинала, натоварен с турцизми, стар правопис на едно място, жаргон... Затова редакторката Анета Мечева преработва текста, като в крайна сметка променя около 60 процента от превода. Става дума за съвременна история, действието се развива във Великобритания, а героят е изкуствовед, който по повод картина на Питър Брьогел Стария, около която се завърта криминална интрига, разказва в детайли биографията на художника, анализира негови творби... Резултатът е наистина уникално издание на романа в два варианта – „Преводът“ и „Редакцията“. Подробности около този случай бяха коментирани на нарочна дискусия, организирана от Съюза на преводачите в България и програмата на Софийския университет „Преводач-редактор“, като във фокуса беше и още една книга „Каквото ти принадлежи“ от Гарт Грийнуел, чиито преводач Надежда Радулова и редактор Димитър Кенаров имат съвсем различен опит – работили са в разбирателство и синхрон. Тази дискусия показа, че в крайна сметка и преводачът и редакторът на дадена книга би трябвало да постигнат някакво съгласие, защото това е в полза не само на изданието и на вписването му в българския литературен контекст, но и в полза на автора, който би трябвало да бъде максимално коректно представен в българска среда. Другото е резултатът с издаването на два пъти на романа „Стремглаво“ от Майкъл Фрейн, или както е написано на корицата – „книга с интрига“.
Ясно
Разкъсана облачност
