Напоследък в книгите си Теодора Димова последователно застъпва християнската тематика. Такава е и последната й засега книга със заглавие „Първият рожден ден“.
В текст 
на корицата авторката споделя, че „да пишеш за християнската вяра в ХХI век е трудна, неблагодарна и пагубна писателска стратегия“. Въпреки това тя продължава да следва тази стратегия мисионерски. Теодора Димова иска да просветли читателя, да му разкаже чрез художествен текст различни моменти от Светото писание, да го насочи към това да осмисля вярата, да прониква в подтекста на написаното, а не да се движи по клиширания път на повърхностния модел, наложил се днес като отношение към християнството.
Сега повече се грижим за онова, което „се прави“ на Бъдни вечер, отколкото да се съсредоточим в тайнството на този момент. Теодора Димова с лекота разколебава тази представа чрез силата на художественото слово. Тя проправя път към сърцата и умовете на читателите, през който думите преминават, оставяйки следа. Ритмиката, дълбокото познаване не само на евангелските текстове, но и на житейската среда от онова време, географска, историческа, битова, спомагат за духовното проникване в пластовете на „Първият рожден ден“, но и на Евангелието. Както Йосиф и Мариам в книгата разговарят на първия рожден ден на малкия Иисус, така леко се чете и творбата, разказваща за рождението на Спасителя. Теодора Димова казва, че „най-трудното за един писател е да обясни защо е написал един текст“. Вероятно можем да обясним това с цитат от книгата: По някакъв начин Бог проговаря на човека и му казва какво да направи...
Книга, която заслужава читателското внимание, защото говори на едновременно разбираем и възвишен език, говори така, че словото да остане в човека.
Ясно
Разкъсана облачност
