Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Картини чрез поезия в рамките на Милко Божков

3
Милко Божков на откриването на изложбата в галерия "Дебют"
Снимка: Ани Петрова

Милко Божков е роден 1953 г. в с. Ресен, В. Търновско. През 1972 г. – завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. – "Живопис" в НХА. Автор на над 80 самостоятелни изложби в България, Полша, Чехия, Русия, Австрия, Швейцария, Люкембург, Швеция, Холандия, Франция, Германия. Над 100 участия в групови изложби и биеналета на живописта и графиката в България, САЩ, Мексико, Венецуела, Бразилия, Япония, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Холандия, Русия и др. Негови произведения са в колекциите на Конгресната библиотека – Вашингтон, Музея на изкуствата – Портланд, Националната библиотека на Франция, Галерията на префектура Канагава, Япония, Музея за съвременно изкуство – Шчечин, Колекция за съвременно изкуство "Петер Лудвиг" – Аахен, Колекция Юго Вутен, Чешка национална галерия, Музея на малкия формат – Бонсекур, Белгия и др.


Даниела Стойнова разговаря с художника, който не престава да рисува, дори и по време на извънредното положение.

Чуйте още:



Сега е валидно казаното от Чърчил - "Ако нямаме култура, за какво водим тази война?!"

-  Сигурно сте в село Ресен?

- До село Ресен, в село Стефан Стамболово, където ми е ателието ,в Ресен съм роден, там живее баща ми.

- Колко души сте там?

-  Много души, аз съм едната, няколко кучета и една котка.

- Съвсем по библейски ?

-  Да /смее се/.

-  Как се чувствате там? Наистина ли е като в рая?

-  Е, в този всеобщ ад, Раят не може да е определено място, но не  е толкова тежко,защото това самооттегляне, тази карантина, самоизолация, аз я направих преди 20 години . Разбира се, едно е доброволна, друго  е принудителна, но не  е толкова тежко. Проблемът е, че трябва да ходя отвреме-навреме до баща ми, да му вземам лекарствата от Търново, което изисква писане на декларации, но се справяме.

-  А рисувате ли с маска и ръкавици?

-  Не,не /смее се/. Рисувам много, даже ще ти призная, че толкова много не съм рисувал никога.Чувствам се по-свободен,защото е само това,което е в главата ми и аз.

-  Как се казва това ново ?

-  Това е един проект,който ние с Борис Христов го замисляме отпреди две години.Миналото лято започнахме по-активно да обменяме –той текстове ,а аз започнах сериозно от началото на годината.Би трябвало,ако всичко премине както трябва в световен мащаб, в късната есен-ноември,да направим изложба в Софийската градска галерия. Ако не стане,просто ще имам удоволствието да съм работил върху нещата на Борето и да си направя картините,които смятам,че трябва да направя.

-  Това са картини по поезията на Борис Христов ?

-  Да, по едни негови четиристишия, но няма да казвам цялата тайна, защото има и нещо друго негово, освен текста. А моите картини са точно 80.

-  Доколкото ви познавам,т ова са пейзажи на душата ви ?

-  Работното заглавие е „Салонът на природата”,т ака че може да се каже и това, което споменаваш.

-  Удоволствие е  да се работи с Борис Христов, предполагам ?

-  Да,голямо удоволствие, не само удоволствие, стандартните думи отговорност и т.н.няма защо да споменавам, защото той респектира, не те прави да се чувстваш страхлив, че не можеш да посегнеш към това, което е направил.

- Мисля,че много си подхождате...

- В интерес на истината,ние се чуваме един път седмично, дълги разговори, обикновено вечерно време и си говорим и за други неща- за хубаво вино,защото сме с чаша в ръка,за ей такива прости неща,когато беше хубаво времето,как сме орязали дръвчетата,такива неща,които в тези моменти намират истинското си значение,простите неща.

- Обаче като си спомня заглавието на една от вашите изложби , май свърши „лимонаденото” време,  сега никой няма чувството,че  е вечен и не ходим на кино ?

- Да,то тези,които са смятали,че са вечни и по време на „лимонаденото” време, и преди него,и след това ,бих казал,че са просто едни глупаци.Човекът е краен като физиология,има начало , има и край,няма как да се избегне- щом си се родил,идва и следващия етап.Въпросът е да не се вманиачаваш в този край, да търсиш смисъла между двете точки.

- Значи не сте паникьосан, че може да ви „пипне”  COVID19 ?

- Не, в никакъв случай! Старая се да бъда дисциплиниран, за разлика от творчеството си. Но наистина трябва да се спазват правилата, които нашето племе хич не обича да спазва във всякакви насоки.

- И особено творците ?

- Да ти кажа,понякога творците са по-изпълнителни,когато става дума за правилата в обществото,а не в творчеството. В творчеството трябва непрекъснато да ги нарушаваш ,но в живота има неща, които трябва да се правят и много ме ядосват понякога някои ситуации. Ето сега, като ходя до Ресен,до магазина,има промяна в дисциплинирането на хората,може би идва от  страха,но ме притеснява това недоумение  и чудене какво ще стане и какво ще правиш в следващия момент. Всеки момент нещата се променят ,казва се едно,издава се заповед и след половин ден се променя.Това обърква тотално нещата и не ми вдъхва вяра в институциите .

-  Всъщност точно това ми даде повод да ви потърся,реакцията ви във фейсбук  на промяната на заповедта за носенето на маски,май не издържате такива ситуации?

- Ами не,не че не издържам мерките,те трябва да се спазват,това е задължително ! Обаче не през 15-20 часа да се сменят.Ако не ти отърва-затова има оставки,казваш,че не си съгласен и си заминаваш ! Това е достойното.

- Да има повече смелост?

- Трябва да има първо достойнство човек, независимо на какъв пост е!

-  Задават се сериозни икономически последици от кризата, не знам как ще  е при художниците?

- Ние можем да рисуваме, но не можем да рисуваме пари ! Всъщност ние сме по финансовата верига не на върха, а на дъното.Защото зависим от хората с възможности, а те са тези, които правят, които произвеждат  нещо. И в тази цялата финансова суматоха , криза, надали на хората ще им бъде не толкова до изкуство,а до купуване на изкуство.Ето, виждаш -театри,опери,колективните изкуства ,киното също , се гледат онлайн .Човек има нужда от изкуство и той ще си го намери по тоя начин .Обаче да купуваш изкуство, според мен ще стане много трудно.

- Мисля,че хората с пари, ако са умни/а има такива/, могат точно обратното да преценят,че в несигурни времена,най-сигурното е да инвестират в нещо непреходно - в картините на известни художници ?

- Дай Боже да си права ! Надявам се на този хубав сценарий ,не само за художниците,а и за всички,които се занимават с изкуство , защото прословутата фраза на Чърчил,която се върти сега по повод Втората световна война  е : „Ние,ако нямаме култура,за какво водим тая война ?”

- Това трябва да си го кажем и ние, защото сега водим война срещу невидим противник. Но си задаваме и други въпроси –за какво са ни скъпи коли, къщи ,диаманти, нито има кой да ги види, нито има къде да отидем ?! Може пък да стане преоценка на ценностите ?

- Точно така е,защото наистина тази мярка за самоизолация навежда на мнго въпроси точно в тази посока.И започваш да разбираш кое е важното и кое - маловажното.Суетата ,оказва се,може да бъде заличена от едно невидимо нещо - вирусът !

- И може би като отмине кризата да си направим правилните изводи и да не ги забравяме твърде бързо?

- Да ти кажа,точно това си говорихме с Борис Христов. И двамата бяхме категорични ,че не сме изобщо оптимисти, защото това,което се случва,няма да го  забравят хората, които са го преживели,съвременниците.Виж  от историята какви уроци си е взело човечеството,от всичко, което  е станало  ! Когато отмине тази криза,когато си отиде поколението ,което  е било свидетел,след това остават  думите, разказите,остава написаното в историята и започва да се възприема като урок по история,а не като урок,от който хората си правят изводи,за да не бъркат пак отново.

- Дано да не си прав!

- Аз мисля,че съм прав,но това не е толкова страшно,защото е от хилядолетия.Виждаш - между Първата и Втората световна война има - няма 20 години- такива ужаси .Нашата съвременна история е от 40 години,не е ли същото ? Ние забравяме това,което е било преди,преди 20 години дори забравяме...

- Както казва Блага Димитрова - „Нямаш минало, щом нямаш памет, а пък искаш бъдеще да имаш!”

- Ето,това е ! И нашата памет,особено историческата, е толкова фалшива  .Защото малките народи трябва да осъзнаят ,че са малки и че тяхната сила е в тяхната дребнота, а не да се бият в гърдите колко са велики и да се бутат,както се казва,между атовете ! И ние започваме да си измисляме една история, да  я официализираме фалшиво...Нашите големи исторически паметници ,най-големите,тънат в разруха.Тези, които са направени сега, не всички са от итонг, но това са едни възстановки ,които имат по-скоро исторически характер.

- Да ти пожелая накрая, там, където си, да чуваш всяка вечер вечерния тромпет на Борис Христов !

- Благодаря! Не е чак толкова страшно /то че е страшно,страшно е/ ,но ще го преживеем. Каквото е решил Господ, ще стане! Което не е намислено, не е станало.

- Все пак идва Възкресение Христово ?

-Да, няма да ходя на църква, ще бъда вкъщи. Аз имам ритуал-църквата се вижда на 50 метра през дувара, ще си помисля нещо, ще си кажа нещо, което е съкровено – и така.

- Но Бог е в сърцата ни,нали ?

-Той ако не е в сърцата ни, в каквото и да го криеш, в каквото и да го обличаш, в каквото и да го рисуваш –Той е никъде!


Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Актьорът Стоян Стоянов: В тази професия трябва да си всеотдаен и честен с публиката

Най-важното за един актьор е да успее да ангажира вниманието на публиката, да стигне до нея и да я докосне. Всеки един в залата трябва да бъде съучастник на това, което се случва на сцената, а не просто да бъде пасивен зрител. Затова актьорът трябва да е всеотдаен и честен с публиката. За предизвикателствата в професията, за удовлетворението от добре..

обновено на 27.05.20 в 10:03
Славка Стаменова - 6 курс, ОКС

Отличен 6: Магистърските програми 2020 в ИУ-Варна

От 23 юни започва първият етап от приема на магистри в Икономически университет – Варна . През 2020 година университетът, който отбеляза тържествено 100-годишнината си през май, предлага 26 специалности в ОКС „магистър” в четири професионални направления : „Икономика”, „Администрация и управление”, „Туризъм” и „Информатика и компютърни..

публикувано на 26.05.20 в 16:41
Гергана Герова (с букета) със свои ученици

Гергана Герова: Българският език трябва да бъде подкрепян

Родният ни език трябва да бъде подкрепян, вкл. и чрез английския език, например наскоро имаше годишнина на Валери Петров - един от най-големите преводачи на Шекспир. Защото глобализацията не изключва съхраняването на културната идентичност! Това подчертава Гергана Герова (на снимката с випуск`2016), учител по английски език в престижната Първа езикова..

обновено на 24.05.20 в 09:46

Експерт: С падането на ДДС върху книгите ще паднат и цените

Намаляването на ставката на Данък добавена стойност върху книгите от 20% на 9% ще увеличи потреблението и броя на читателите, ще стимулира издателствата да произвеждат още по-разнообразна книжна продукция . Това мнение изрази Велизара Добрева, председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга “, в предаването за култура на Радио..

обновено на 23.05.20 в 13:53
Проф. д-р Вилиян Платиканов, д.м.

Проф. д-р Вилиян Платиканов: Радват ме добрите постижения, които се правят в името на хората

Винаги ме радват добрите постижения - хубавите неща, които се случват в името на образованието, науката и хората. Още по-хубаво е, когато те са видими и признати. Чувствам се горд, че имам такъв екип, който върши работата си отлично, каза в интервю за Радио Варна, проф. д-р Вилиян Платиканов, началник на Клиниката по анестезиология и..

обновено на 22.05.20 в 15:23

Вкусната страна на живота

Да умеем да се насладим на всеки миг, да виждаме красивото, да откриваме нови светове.  И да споделяме всичко това, дори с непознати. Защо не?! Животът е за споделяне. Особено когато сетивата ни копнеят да изразят емоцията от пъстротата на пътешествията, а умът ни жадува да разкаже за всичко преживяно по света и у нас. Радостина Ганева..

публикувано на 22.05.20 в 11:03
Елена Алексиева с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“

Елена Алексиева: Пандемията ни напомни, че светът не се върти около нас

Докато човечеството страда, светът в който това човечество живее и е узурпирало, всъщност изобщо не страда. И започва да се чувства по-добре! Трябва да се сетим, че светът не се върти около нас и да се опитаме да не го забравяме повече. Тази Земя няма как да се адаптира спрямо нас, въпреки че тя се опитва да го прави, но това не може да става..

публикувано на 21.05.20 в 10:47