Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Изложба на Ангел Ангелов в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна

Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, която традиционно отбелязва с изложба годишнините на артисти от морския град, представя със съдействието на Община Варна от 10 юли до 2 август избрани моменти от творчески път на Ангел Ангелов.

Един от художниците, които работят в областта на експерименталните художествени практики още от 80-те години на миналия век, той осмисля творческата си и гражданска позиция като член на клуб „Вар(т)на“ през 90-те.

В компанията на водещите лица на българския авангард Веселин Димов, Владимир Иванов, Цветан Кръстев, Ангел Ангелов развива своята посока на търсене, която често го отвежда в областта на инсталацията. Знаковост, откривана в предметите от всекидневието, символика и една недоизказаност, която ангажира зрителя с възможните досътворявания на видяното – това е почеркът на Ангел Ангелов, който откриваме и в експозицията в Градската галерия на Варна. За него винаги е било важно и как стои отделното произведение в целостта на изложбата и галерията: „Мен ме интересува как промяната в представянето на произведенията и тяхното аранжиране променя пространството, и как средата дава всеки път различно значение” – споделя художникът.


Изложбата представя уредникът Доротея Павлова:

„През 1980-те години, когато художникът Ангел Ангелов участва активно в художествения живот на Варна, в Европа и Америка  вече е поставен въпросът за „смъртта на изкуството”. Автори като Артър Данто и Ханс Белтинг поддържат този разговор в интелектуалния дискурс в последните десетилетия на XX в. Изхождайки от Хегеловата идея за абсолютизация на изкуството, свързана с абсолютната свобода на твореца, освободен от материята, защото разполага с всички техники за нейната обработка, изкуството стига до своя край. Оказва се, че „смъртта” не е край на практиките на изкуството, а е край на една художествена традиция, която по времето на модернизма има статута на канон. Когато културният модел, свързан с епохата на Модернизма, отмира, се установява постмодерното изкуство. Тогава изкуството от нещо установено и стабилно се превръща в обект на постоянно предефиниране - нехудожествени реалии се конституират като художествени произведения. Най-общо такива инвенции могат да се открият и в творчеството на художника Ангел Ангелов.

В края на 1980-те и началото на 1990-те години Ангелов създава серии рисунки и живописни произведения в традициите на кавалетното изкуството и картинната организация. Човешкото  присъствие е предадено посредством образна фигуративност в съчетание с повишена условност на средата и задните планове. Силуетите са конструирани чрез изобразителните средства контур, линия, щрих, петно и следа.  Цветът е семантично натоварен. На моменти използва иконната обратна перспектива и обърнати пропорции, за да внуши сакралност и интимност. В този ранен творчески период създава и живописни произведения, които кореспондират със стилистиката на  Хуан Миро. Картинното поле е изпълнено с иконографски елементи в чисти жълти, сини и червени цветове. Колоритът е светъл с моменти на дисциплинирани преходи, подчертаващи абстрактната констелация на творбата. Прави и цикъл графични рисунки на женски фигури, при които линията образува кръгли обеми и образите са абстрахирани от натурата. Постепенно изказността минава в полето на абстрактния експресионизъм. В тъмна кафяво-черна гама художникът изобразява структури, подобни на скали, камъни и твърд. Композициите носят следи от динамичните физически жестове, чрез които са създадени, като накапване, напръскване, уплътняване. Те са мозаечно фрагментирани и успяват да предадат качествата на репрезентирания обект посредством класическите картинни прийоми.


През 1990 г. Ангел Ангелов създава живописната композиция „Жълто куче в червена клетка”. Тя е реплика към стенописа „Кучето” на Франсиско Гоя, част от цикъла „Черни картини” в Quinta del Sordo (Вилата на глухия), датирани 1819-1923 г. От историята е известно, че през 1983 г. при последното си посещение в музея „Прадо” 90-годишният Хуан Миро иска да види точно тази картина, съзерцавайки я половин час. На нея Гоя е изобразил главата на черно куче на ръба между земята и небето в празно пространство. Само и безпомощно, вероятно то се опитва да изкачи скрит от погледа на зрителя хълм. Като визуален разговор с тази творба Ангел Ангелов създава в по-концептуални кодове своето произведение. Фигурата на животното е изобразена експресивно в хоризонтално черно поле, рамкирано с червен контур. Кучето е затичано с вдигната глава по посока на вертикално пространство в черно, внушаващо препятствие, може би стена, която трябва да преодолее. По повод тази своя творба художникът казва: „Аз винаги съм мислил как се чувстват Самотните, Изоставените, Изгонените, Изританите в периферията на обществото, Изгнанниците, Мигрантите, търсещи топлина, спокойствие, равноправие и справедливост... Интересуват ме съдбите на Бездомните, на Децата без родител, на Просещите, Клошарите и Гладуващите, на хилядите Болни, Страдащите и най-вече Недохранените и лишените от ласка деца”. Така разбираме, че творбата обговаря гранична екзитенциална ситуация, в която кризисът и отчуждаващата перспектива са характеристики на социалните отношения и човешкото битие. Относно пластичните свойства на произведението е важно да се отбележи, че фактурата на живописния слой е усложнена и огрубена посредством напластяване, което подчертава структурния потенциал на материята.


Използването на визуални цитати е характерна художествена стратегия за постмодерното изкуство. Фрагмент от картината на фламандския художник Ян ван Ейк „Семейство Арнолфини” е транспониран в диптиха “Спомен за една чаша” на Ангел Ангелов. Художникът присъединява към композицията изображение на кристална чаша. Така един класически ренесансов образ се поставя в нов контекст от съвременния образ, предадени с еднаква изящна линеарност.


В началото на 1990-те години художникът започва да прави и картини колажи, създадени от хартиени късове. Фасетните им плоскости създават усещане за  динамика във формата; за редуване на плоскост и дълбочина в картинната равнина. Абстрактостта тук е зададена от образа, но също така и от избора на материал и художествена техника. Това посочва тенденция към промяна на най-изначалните елементи на художествения език, а именно материала, неговите изразни възможности и жанровата определеност. И така колажите в изкуството на Ангел Ангелов естествено преминават към опитите му в информалната естетика, които са монохромни, с минимализирана образност, редуцирани форми и акцент върху значението на материалната повърхност. Художникът използва различни материали като лепила и текстил. Тази засилена материалност създава концептуалната парадигма, характерна и за ситуацията на съвременното българско изкуство от това време. В контекста на това художествените инсталации, които Ангел Ангелов прави като член на групата Вар(т)на са напълно своевременни. Една от емблематичните инсталции е „Да си спомним за Марсел  Дюшан”, представена за първи път в залите на Градската художествена галерия във Варна през 2000 г. Тя на пръв поглед  е близка до двуизмерната живопис, но в своята структура включва реди мейд елементи от дърво, метал, мрежа и текстил. Това са дървени рамки, метални чанове, инструменти и др. предмети от бита и ритуала, импликирани върху платно. Инсталацията е предизвикателство към понятието за художествено произведение като редуцира действителността и създава нова реалност. Художествената инсталация по своята същност е пространствена и смислово пораждаща структура. Тя е интелектуален конструкт, при който зрителят се среща с възможностите на собственото си въображение и знание. Този вид изкуство често провокира с ирония или съдържа в себе си игрови елементи.“

АНГЕЛ АНГЕЛОВ

Учител по учебните предмети „Изобразително изкуство“ и „Технологии и предприемачество“  в НГХНИ „Константин Преславски” – Варна от 2004 г. до 2020 г.

Роден в град Шумен. Завършва учителски институт – специалност „Изобразително изкуство”. Специализира Керамика в Италия. Един от основателите на клуб „Вар(т)на” и негов член. От 1998 г., като член на клуба, участва в дванадесет арт-форума. Работи и живее във Варна. Член на Съюза на българските художници.


Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложбата "Брегове" в "Двореца" в Балчик търси нови пространства чрез експеримент с цветовете

Изложбата "Брегове" в "Двореца" в Балчик търси нови пространства чрез експеримент с цветовете, съобщават от държавния културен институт за предстоящото откриване на експозицията. Автор на колекцията от 30 живописни платна е изкушеният от цветовите хармонии и простотата в изказа Красен Бербенков. Роденият в Добрич художник е възпитаник на академик..

публикувано на 09.08.20 в 09:29

Предпоследен ден на Алея на книгата във Варна

До 9 август морската столица отново събира на едно място над 50 български издателства и книгоразпространители в "Алея на книгата". Te ще представят хиляди книжни заглавия в пешеходната част на бул. „Сливница” - от хотел „Черно море“ до Фестивалния и конгресен център, всеки ден от 10:00 до 22:00 ч., съпътствани от Културна програма на традиционния..

публикувано на 08.08.20 в 15:43

„Наследство Българско“ днес и утре във Варна

На 8 и 9 август в Белия салон на Морско казино – Варна ще се състои програмата на научно-популярния форум „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“ 2020 под наслов „Наследство Българско“, след неговото провеждане през юни в Столична библиотека, София. Създатели и организатори са АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева, издатели на едноименния сборник. Петото..

публикувано на 08.08.20 в 14:51

“SymphoNY Way”във Варна тази вечер - Васил Петров с Врачанската филхармония

Тази вечер от 19:30г. в зала 1 на Фестивален и конгресен център-Варна вечните класики ще бъдат разказани с мащабния симфоничен звук на Врачанска филхармония с диригент Христо Павлов. На сцената с тях са още Йордан Тоновски джаз трио и виртуозната цигуларка Зорница Иларионова. Симфоничната програма включва заглавия като Michelle,..

публикувано на 07.08.20 в 15:09

Изложба във Варна почита 75-години от рождението на Александър Капричев

Експозицията се открива тази вечер от 18:00 в Градската художествена галерия на Варна и ще остане там до 26 август. Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна, представя Александър Капричев - един от варненските художници, оставили ярка следа в пластичния живот на морската столица и България. Той си отиде ненадейно през 2008 г., но..

обновено на 07.08.20 в 10:54

Художникът Петьо Маринов на 70 години

"Живописта е като музиката - няма разбиране - или  харесваш, или не харесваш", казва художникът  в интервю за Радио Варна, в което го върнахме към детските му години, към първите драсканици, към първия учител. Колко е важна ролята на Учителя в живота на детето, разказва Петьо Маринов и извиква спомените си за своя обаятелен преподавател и художник Драган..

публикувано на 06.08.20 в 17:56

Джаз певецът Васил Петров показва свои графики във Варна

Новата самостоятелна изложба на джаз певеца Васил Петров ще бъде открита в Арт галерия Тереза Зиковска . Срещата с автора и неговите творби е на  6 август, четвъртък в галерията на ул. "Воден" 25.   Откриването е само ден преди концерта на певеца му Symphony Way в зала 1 на ФКЦ- Варна ! Чудесен повод да се срещнете с визуалния свят на Васил..

обновено на 06.08.20 в 13:15