Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

По Ком-Емине за 21 дни

| обновено на 22.10.20 в 12:05

Чудили ли сте се някога какво е нужно, за да стегнете туристическите обувки, да нарамите раницата и „да хванете гората”? Нещо, което много хора направиха в последната година, особено покрай правилата за дистанция и ограничение в събиранията.


Двама варненци - Любомир Калчев - на снимката в дясно, и Диан Митев правят това буквално, изминавайки най-дългия пешеходен маршрут в България, този от връх Ком до нос Емине. Правят пътуването си за 21 дни, от 5 до 26 септември. Инициативата е на Диан, който случайно преди две години отива на събиране на хижа с приятели и както сам казва „оттогава не се е спрял”. 


Станали свидетели на безводие в планината – особено в района на Котленския балкан, на срещи с хижари, които ги посрещали със софри като от едно време.

Колкото по-малко вода има, толкова повече носиш на гърба си по време на прехода, казват двамата варненци.

Очаквали да намерят своя оазис до изворите на Камчия, но вместо голям воден поток, напълнили две бутилки вода за половин час.

Неприятно били изненадани, че и много от чешмите са пресъхнали. От Прохода на Републиката до Котел от около 20 чешми, вода течала само от 3. Много от малките изворчета също са пресушени. На места се натъкнали само на корита за водопой на добитък, но все пак се намирало възможност и те да утолят жаждата си.


Казват, че по време на целия си маршрут са срещали добро и топло посрещане от хижари и села... с някои изключения. Имали срещи и с друг вид - "птички с четири лапички". 


Целия разговор с Диан Митев и Любомир Калчев може да чуете в звуковия файл.



Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Светлозар Желев: Книгите са жизнено важни за оцеляването на духа и психиката на хората

Много е важно книжарниците да останат отворени, защото книгите, литературата и културата са жизнено важни за оцеляването на духа и психиката на хората. Книгите са лекарство в това време, в което мерките за справяне с коронавируса се засилват. Това каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ към НДК...

публикувано на 27.11.20 в 12:11

Актьорът Свилен Стоянов за театъра през човешката съдба

За любовта към театъра, за театъра през човешката съдба, за богатия творчески път, за публиката, за ценните приятелства, вдъхновението и за хората, които не могат без морето разказва актьорът Свилен Стоянов в интервю на Даниела Стойнова. Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ бе удостоен с годишната награда на клуб „Отворено общество“..

публикувано на 25.11.20 в 12:53
Елена Вутова

Ще изгубим ли човечността си заради страх от зараза

Тя е на 17 години и има мнение за всичко, което се случва около нас. Може да решава задачи и да пише есета. Математиката я е научила, че всеки проблем има решение, а литературата, че във всяко решение може да се намери проблем. Така съчетавайки двете науки расте във време на ковид-пандемия и съвсем скоро й предстои да поеме пътя си след..

публикувано на 24.11.20 в 12:25

Кой трябва да оборудва домашния офис

Светът реагира на бързото разпространение на COVID-19 чрез различни мерки, една от които е преминаване към работа от вкъщи. Все повече хора и у нас са принудени да работят в режим  "home office", след като на  работодателите бе дадена възможност едностранно да възлагат дистанционна работа на персонала. Едновременно с това те са длъжни да осигурят..

обновено на 23.11.20 в 16:05

Мариан Желев призовава "Спете спокойно"

Малки художествени форми, предимно разкази и фейлетони, есета и импресии, омесени с мемоарна, пътеписна, лирична или социално ангажирана белетристика. В практиката на книгопечатането това значи, че в ръцете си читателят ще разгърне една на пръв поглед с не много висока корица книжка, но с приличен обем и с лекота на прочитане и възприемане...

публикувано на 22.11.20 в 12:00

Пламен Монев: Чудото на картините е дарът на несъществуващото в реалността

Животът не спира и ситуацията ме провокира да осъществя една отдавнашна своя мечта – да рисувам места, където съм бил и искам да отида отново. Пътувам единствено в Стария свят – Италия, Франция, Германия...Винаги ме тегли към моретата, крайбрежията. Всичко ми е интересно, всичко може да бъде видяно с нови очи, казва варненският художник Пламен Монев в..

обновено на 21.11.20 в 20:45

Арх. Христо Топчиев: Нека варненската общественост реши, високи сгради навсякъде или обособени в определена зона

Високите сгради във Варна пораждат високи страсти. И не защото до сега не е имало такива в морската столица. Страстите дори не касаят въпроси свързани както със сигурността, така и с безопасността. По скоро споровете са в посока естетика и функционалност. Периодично в общественото пространство възниква напрежение, предимно за начина по..

обновено на 21.11.20 в 14:41