Да "прекрачиш" Луда Камчия

Всяка сутрин - в дъжд, пек, вятър, мъгла или сняг, Пламен Попов се отправя по пътеката, която води до р. Луда Камчия под моста в родното си село Бероново, за да замерва нивото на реката, която де факто захранва с питейна вода областите Варна и Бургас. Прави това от повече от 15 години, откакто е наблюдател към Националния институт по хидрология и метеорология - клон Варна (НИМХ).

В съботния ден - на 10 октомври по обед, нивото показва 98 см.

Пламен Попов показва един от реперите на камък в Луда Камчия.

Два дни по-рано, равнището беше 72 см., беше колкото ручейче и можех спокойно да я прецапам без да се намокря, казва Попов, докато указва реперите със скалата, по която мери. Два от тях са забити в реката, защото освен надземната ѝ част, която е видима, реката има и подземна част. Реперите на практика са забити до дъното ѝ, допълва Попов.

Колко е нивото на Луда Камчия?

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Бероново е спирка по пътя на изчезващата Луда Камчия, която пълни питейния едноименен язовир "Камчия" и напоителния "Цонево".

Камъните в реката се белеят на слънцето не само там. Идентична е ситуацията по цялото течение на реката, чийто извор - заустен в чешма, тече на тънка струйка oт северното подножие на връх Вратник в Сливенския балкан. Изворът е в непосредствена близост до пешеходния маршрут Ком-Емине, който годишно преминават няколко стотици българи, а и не само.

Основният приток на Луда Камчия, който преминава през с. Нейково, който иначе се влива в нея при с. Градец в Сливенско.

След това реката се спуска към Раково и Ичера. В Градец в Луда Камчия се вливат няколко по-малки реки, част от които даже са по-пълноводни, по принцип. Една от тях, която пресича близкото с. Нейково е почти изцяло пресъхнала, подсказвайки какво очаква и останалите притоци - там, където все още ги има, а вероятно и част от самата Луда Камчия.

По пътя на Луда Камчия с Пламен Попов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По моста в Бероново някога преминавало и част от трасето на рали "Златни пясъци", разказва Пламен Попов. А самата Луда Камчия почти всяка зима се оказвала зaледена.

Правили сме си дупки в леда на метър дълбочина, за да ловим риба. Всяка пролет, когато започваше топенето на снега и се пропукваше леда, цялото село излизаше, за да наблюдава. С часове, а понякога и с дни чупенето на леда звучало като по-малки и по-големи бомби.

Колкото до ледените плочи и късове в Луда Камчия, него бероновци наслагвали с плява и слама в специално пригодени мази, за да имат лед, в който лятно време да си изстудяват питиетата...

Звучи като научна фантастика, но доказателство за думите са десетките снимки на Пламен Попов и съселяните му.

Някога в Луда Камчия е имало лед

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На метри от моста в Бероново, на който могат да се видят речните репери за нивото на Луда Камчия, допреди 15 години имало въжен мост. Той свързвал двата бряга на реката и водел до малка база на БАН. Последната голяма приливна вълна, която стигала почти 10 метра го отнесла. Няколко дни след спадането на речното ниво, Пламен Попов открил останките от моста на височина 7-8 метра по дърветата.

Два метра! Толкова би следвало да е нивото на Луда Камчия, за да има относително достатъчно количество вода в яз. Камчия, а след това и в яз. Цонево.

Пълноводността на Луда Камчия вече е само спомен. Трябва да вали с месеци, за да се напълнят язовирите, а водата на репера да достига между метър и половина и два, пояснява Попов. И допълва, че това лято, освен попресъхналата Луда Камчия, на сухо се оказали и чешмите в Бероново - сякаш в потвърждение на поговорката "Вода газят, жадни ходят".

Може ли язовирите по Луда Камчия да пресъхнат?

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Няма дъждове, няма и сняг!

Като изключим еднодневния дъжд от средата на миналата седмица, който доведе до покачването на водата до 98 см., не е валяло от четири месеца, разказва Пламен Попов.

Освен ледовете по Луда Камчия, че дори и водата ѝ, в спомен се превръщат и горите. Камионите, натоварени с изсечени трупи минават през Бероново денонощно, а пътят през селата, които следват край реката, е осеян с камари чинно нарязан и приготвен за превоз дървен материал.

"И денем, и нощем! Мъчно ми е...", разказва с насълзени очи Попов.

А камионите с дървен материал вървят денонощно.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Плашещо е, заключава и Николай Колев от дългополското с. Аспарухово, което всички ние познаваме много повече под името Ченге (ударението е на първото е), на брега на яз. "Цонево". Само за година и половина - две, по-голямата част от язовира вече е изчезналa, а Луда Камчия, която се влива в него на около километър от селото - до природния феномен Чудните скали, понастоящем можеш да я прекрачиш.

Буквално!

Николай Колев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За местните обяснението е, че реката се изпуска на санитарния минимум от питейния язовир "Камчия", за да го пълни. Той, оказва се е в далеч по-рискова зона. Водата и там обаче спада с всеки изминал ден!

Към 13 октомври 2020 г., според официалните справки на МОСВ (може да следите нивото на "Камчия", както и на останалите язовири в страната тук), е с наличен полезен обем от 41.9 млн. куб. м. вода от общо 233,5 млн. куб.м. Пак според МОСВ, месечно за питейни нужди водата за област Варна е ограничена до 2.5 млн. куб.м., а за област Бургас - на 3.5 млн. куб.м. вода.

Съгласно предоставената справка от ВиК-Бургас за състоянието на яз. „Камчия“, постъпилият приток в язовира на 13 октомври е 0,012 куб.м./сек.. Притокът е значително по-малък от размера на дневния разход, който е 2,164 куб.м./сек. Само за ден - от 12 до 13 октомври, от яз. "Камчия" са се разходвали 246 хил.куб.м., съобщават от МОСВ.

Иначе казано, от яз. "Камчия" излиза 180 пъти повече вода, отколкото влиза, т.е. малко повече от 0,5% е количеството на водата, която се влива в язовира, спрямо изтичащата се в посока яз. "Цонево" вода.

Ръкавът на яз. "Цонево", който формално в официалните документи все още се води с някогашното си име "Георги Трайков", в района на с. Аспарухово все повече заприличва на по-широка река - от онези, познати не толкова отдавна.

"Слез да видиш! Няма го! Изчезва...", така описват ситуацията и част от постоянните жители на селото, които помнят далеч по-добри времена.

Аспаруховци за яз. Цонево

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според официалните справки на МОСВ към 13 октомври, полезният наличен обем на яз. "Цонево" е 92.8 млн. куб.м. от 330 млн. куб.м. вода, средният дневен приток е 0.019 куб.м./сек., а дневният отток - 1.987 куб.м./сек.

Казано с други думи, в "Цонево" всеки ден се вливат около 100 пъти по-малко вода, отколкото се оттичат в посока Гроздьово и Величково, където се сливат Луда и Голяма Камчия (приблизително около 1% от оттока), за да поемат по пътя си към морето под името Камчия.

Колко е водата в най-долното течение на реката, в непосредствена близост до устието ѝ, може да прочетете тук.

И още малки плавателни съдове на дъното на язовира.

Чудните скали - любимо място на катерачи и фотографи, които ходят специално, за да "засекат" залязващите слънчеви лъчи, когато ги обагрят в златисто, са на сухо вече месеци.

Няма вода, няма рибари, няма птици!

Тъжната картина на липсващата вода се допълва и от почти апокалиптичните гледки на оголените основи на първия от трите моста в най-западния ръкав на яз. "Цонево". Пресъхнал до дъно, той "извади" на светло и отдавна потопения стар мост над Луда Камчия. Онзи, които родените след 1974 г. досега можеха да видят само на черно-бели снимки.

Залез над мостовете над пресъхващият яз. Цонево.

Белеещите се основи на пътната естакада също напомнят за времето на пълния "Цонево". Там, където допреди година и половина имаше вода, днес на дъното на язовира, който все повече започва да се свива, могат да се видят камъните от основите на къщите на старите ченгени, изселени преди 50 години при построяването му.

Преживяло повече от хилядолетие - според археологическите данни Аспарухово/Ченге съществува от VIII-IX в., селото не успя да преживее устрема на социалистическото строителство.

Оказва се, почти напразно.

Скоро по дъното ще бъде достъпно и мястото на църквата - постоена през 1857 г., с огромна каменна икона над входа и кръст, заобиколен от змейове, черепи и кости, която ченгени преместили камък по камък на висока урва над язовира, за да не бъде залята от водите, изграждайки около нея ново село.

Измежду напуканата от пресъхването пръст, на калта и тинята, които се увеличават с по-няколко сантиметра всеки ден, е обрасла сочна трева, храсталаци с човешки бой, че дори и камъш. На моменти кравите, които пасат, са повече от хората, които се "дивят" на пресъхващия "до дъно" язовир.

Добре изорани пътища указват докъде стигат колите, а малки лодки, които някога са плавали във водите на язовира, стоят на десетки метри от настоящите му граници. Изоставени от собствениците си. Ръждясващи, напомнящи за времето, когато водата в Луда Камчия и в язовирите "Камчия" и "Цонево" не беше само спомен.

Още по темата може да видите тук, тук и тук.