Месец и половина след като Луда Камчия в района на Чудните скали беше с ширина за "прекрачване", реката вече е
малко по-голяма и
става за "прескачане" - все пак малко поваля,
а на места достига до метър и половина - два. Като за скок от място в часовете по физическо възпитание и спорт в училище.
Въпреки това "порастване" на реката обаче, в района на природния феномен,
тя все още
наподобява слабо охранена
виеща се змия насред голяма поляна.
В този си вид - на почти санитарния си минимум, р. Луда Камчия тече след яз. "Камчия", откъдето водите ѝ се отправят по тръбите, за да снабдява Варна, Бургас и по-малките градове, села и курорти с вода за пиене, а част от тях и за производството на преференциална електрическа енергия от ВЕЦ.
Официални публично достъпни данни за това колко се е свила на ширина и намаляла като дебит и скорост на течението р. Луда Камчия, в сравнение с времето преди 5 или 10 години, няма. Видимата разлика за последните около две години сочи, че е няколко десетки пъти -
представете си
няколко подобни "виещи се змии"
по повърхността - не само по ширина една до друга, но триизмерно.
Авариен план, който да предотврати водната криза, която се задава заради критично ниското ниво на Луда Камчия и основния язовир - "Камчия", няма
Според месечните графици на Министерството на околната среда и водите, в началото на месец септември полезният обем вода - т.нар. използваем обем, в него е бил 55.28 млн. куб. В началото на октомври те вече са 45.52 млн. куб. м. , а на 13 октомври - 41.9 млн. куб. м. вода.
Оттогава водата и в язовира и в изпусканата след него Луда Камчия продължава да спада.
Към дата 24 ноември в яз. "Камчия", тя е вече е едва 20,84% от общия полезен обем.
В абсолютни цифри,
водата в яз. "Камчия",
която е годна за пиене
е само 32.77 млн. куб.м.
Същевременно разрешената за ползване вода за Варна месечно е около 2.5 млн. куб. м,, а за Бургас - малко над 3.5 млн. куб.м. Минимално количество вода отива и за населени места в Сливенска област.
Това означава, че част от водите, които не е трябвало да се използват, са изчезнали.
Буквално!
Официални публични данни къде е водата също няма. Съдейки по справките за дневния приток и отток на язовира, от "Камчия" продължава да се оттича над 100 пъти повече вода, отколкото се влива.
Факт е обаче, че водата в яз. "Камчия" грубо - с този темп на черпене и при очаквана суха зима, подобна на предишните две, ще стигне за три месеца и половина. Доколко обаче е годна и читава за пиене вода на края на полезния обем, дори и преминала през пречиствателна станция на 200 км., а след това и по тръбите, е въпрос, който за момента на получава отговор.
Липсват и данни колко дълго и в какъв обем Девненските извори, към които частично е "закачена" Варна от няколко месеца, ще могат да компенсират ограниченото заради дефицита снабдяване с питейната вода от яз. "Камчия".
могат да се поместят
няколко десетки стадиона
с олимпийски размери, а храсталаците да бъдат превърнати в дълго трасе за бягане по пресечен терен.
Понастоящем, за някогашното не толкова далечно във времето речно равнище
говорят само по-избелелите участъци на граничната част на Чудните скали. Останали на сухо преди месеци, когато започна резкият спад на водите и безводието, сивкаво-ронливите участъци указват и най-високата достигана и вече немислима точка на водите.
Идентична е ситуацията
и на километър от Чудните скали - там,
където Луда Камчия среща яз. Цонево.
И там, данните на екоминистерството сочат, че спадът продължава, макар и в далеч по-скромни обеми. Към днешна дата, "Цонево" (официално съществуващ под старото си име "Георги Трайков") е с полезен обем вода - за напояване и промишлени нужди, от 28.49% или 88 млн. куб.м.
От 10 октомври до 25 ноември, в най-западния ръкав на яз. Цонево,
водата се е свила почти двойно, спрямо тогавашното равнище. Рибарите с въдици под първата пътна естакада в посока Айтоския проход са ежедневна гледка, а по утъпканите пътища на дъното на язовира, прокарани от 4х4 автомобилите, вече несмущавани се движат и обикновени леки коли.
Единствената "пречка" са растящите боклуци - пластмасови бутилки, смачкани хартии, опаковки от fast food...
В малкото останала вода, която можеш да прецапаш се оглеждат основите на мостовите съоръжения. Белизната по тях на височина около 18-20 метра показват обичайното за последните повече от 40 години язовирно ниво, което никой в района вече не вярва, че ще види. Затова пък риби засега има. С изчезването на водата, те също остават на сухо.
В пресъхващата част от дъното на коритото на Луда Камчия властват кал и тиня, в която близо 100-килограмов мъж с ръст над 190 затъва на около 6 см. за секунди, а процепите в калта,
маркиращи бъдещото засушаване,
са дълбоки над 15 см.
Старият "изплувал" от яз. Цонево мост над Луда Камчия е малко поочукан, но стабилната конструкция безпроблемо би могла да издържи и преминаването на танк. За разлика от пътя, който преминава под Чудните скали, където трафикът въпреки, а може би и точно заради ремонта на Айтоския проход - който ще продължи до средата на декември 2021 г., е относително редовен.
Два дни след поредното затлачване - 13-о поне подред за годината, устието на Камчия - образувала се от сливането на Луда и Голяма Камчия в района на дългополското с. Величково, е
отпушено за пореден път.
С неблагодарната работа да изринат пясъка на мястото, където реката среща морето, се занимават рибарите от рибарското селище до Лонгоза в най-долното течение на Камчия.
Пясъкът е все още като отсечен, мокър и не е започнал да изпръхва. И тъй като водата е малко, а реката ленива,
вече започва да се образува
и поредната пясъчна коса -
за следващото запушване на устието на най-голямата българска река, вливаща се в Черно море.
Текстилните отпадъци са един от актуалните глобални проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. По данни на Българска асоциация "Кръгов текстил", всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 5 милиона тона текстил. От тях, над 3 милиона тона попадат в смесения битов отпадък и съответно вредят на природата. Вдъхновени от Деня на..
18 хорови формации от Варна и един гостуващ хор от Балчик ще изнесат концерти в морската столица. Включвайки се в VIII Национална инициатива „България пее“ на Българския хоров съюз, Община Варна организира на 26, 27 и 28 април поредица от концерти в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. В 18:00 ч. днес началото ще постави Мъжкият хор на..
Барокови фасади съжителстват със съвременна градска среда. Историческите сгради имат нов живот, а старото пристанище е зона на атракции и музеи. Антверпен е чудесен пример как се съчетава историческото наследство с модерния живот. По бреговете на река Шелда, в северната част на Белгия се намира един от значимите центрове на търговията. Известен като..
Критики към проекта за изграждане на лека градска железница отправи варненец по време на обществено обсъждане на проекта за разширение на бул. "Цар Освободител", в плана, на който е предвидено и леко метро. Според Красимир Ковачев, който е практикуващ строителен инженер, решението е морално остаряло. Аз съм против тази железница - те са присъщи за..
С решение от днес се осигуряват бюджетни средства на юридически лица с нестопанска цел за организиране на традиционните фестивали на Балчик. Това са международният хоров фестивал-конкурс „Черноморски звуци“, който и тази година ще открие фестивалното лято в дните от 12 до 16 юни, като за него се подсигуряват 40 хиляди лева. Два дни след това..
Желаещите варненци да имат градина и да отглеждат собствена земеделска продукция се увеличават. Доказателство за това е инициативата „Градско земеделие“, която се разраства и вече разполага с трета градина, каза за Радио Варна Десислава Цветкова, координатор на проекта „Градско земеделие“. Градското земеделие стартира във Варна преди 5..
В Университетска ботаническа градина - Балчик е подредена изложба "Царствените ботаници". Тя е посветена на 130-годишнината от рождението на Цар Борис III Обединител и цели да покаже приноса на българските царе Фердинанд I и Борис III за развитието на ботаническата наука и естествознанието в България. Баща и син, те са едни..