Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От Грео Драмодана до лодоз и караел...или за имената на ветровете по морето

Снимка: Румен Сарандев

Старогръцки, римски, италиански, арабски и турски думи се откриват в запазените от моряците по цялото българско черноморско крайбрежие имена на ветрове, които оформят съвременните ветрови рози в отделните градове. Дългогодишно морско етнографско проучване, направено от специалисти на Центъра по подводна археология (ЦПА) между 1979 - 2004 г., събира данни за тези имена. Те са установили - 27 различни рози, като в някои от рибарските общности се пазят данни за повече от един вариант. Най-много запазени варианти - по четири, има в две от южните градчета - Созопол и Приморско.

Розите на ветровете по българското черноморие ни връщат назад във времето в пътешествие през Османската империя, Венеция, Генуа, Византия и Арабския халифат, до Римската империя и класическа Гърция и дори още по-назад - до микенските царе и Троя. Пътешествието във времето свършва някъде във времето, когато легендарният кораб Арго и неговите моряци навлизат през Босфора в Черно море преди то да стане Понт Еуксиейнос (благоприятно море) и носи името Понт Аксинос, т.е. негостоприемно море.

Днешното име на морето ни - Черно, е също превод на този термин.

Розата на ветровете е метеорологичен термин и представлява векторна диаграма на ветровете за дадено място и за определен период от време. Векторите зависят от повторяемостта и средната скорост на ветровете в съответните посоки.

Днес повечето ветрове носят имената на посоките на света - северен, североизточен, източен, югоизточен, южен, югозападен, западен, северозападен. Не винаги е било така в древността - да, част от ветровете носят имената на посоките, от които идват, други обаче имат божествен произход. И до днес са познати боговете от гръцката митология Борей, Зефир, Евър и Нот. Борей (Бореас) е "севернякът", богът олицетворение на северния вятър. Евър (Еурос) е богът-олицетворение на бурния югоизточен или източен вятър в Средиземноморието. Нот (Нотос) е южнякът, т.е. богът на южния вятър, а Зефир (Зефирос) е богът на западния вятър, довеждащ дъжда.

Част от тези имена откриваме и в съвременните черноморски рози на ветровете. Да, и днес много от ветровете имат свои специални имена, които моряците ползват. Повечето от хората са чували за мистрала или за сироко дори и да не са свързани с морето.

От къде обаче идват тези имена?

Изследването на специалистите от Центъра по подводна археология показва ясно разграничение между северното и южното черноморие по отношение на имената на ветровете. На север много по-често имената имат видим турски произход, докато на юг - те са видимо новогръцки или италиански. Използваме и в двата случая думата видим, защото зад привидно турските, новогръцки или италиански думи можем да открием често старогръцки, римски или арабски произход.

"Днес корабът "Анастасия" няма да пътува до острова поради "Грео Драмодана" - поривист северен вятър, образуващ големи подводни вълни - сологан, които създават изключителен дискомфорт при пътуване до острова и правят рисковано приставането на кея "Света Анастасия". Съжаляваме и ние от екипа на "Св. Анастасия" за пропуснатия прекрасен слънчев ден на острова. Надяваме се утре морето да е благосклонно към всички нас." Това съобщение, публикувано преди няколко години във фейсбук страницата на туристическия комплекс "Остров Света Анастасия", показва колко живи са в българското морско общество специалните имена на ветровете.

Бургас, попада в гръцкоезичната част на българското черноморско крайбрежие по отношение на имената на ветровете. В нея използваните означения в много по-голяма степен се доближават до известната средиземноморска роза на ветровете, чиито корени се намират в греко-римската античност. Такъв е вятърът грео-драмодана. Реално това е въздушна маса с посока север-североизток. Това съставно наименование има два елемента - драмодана - северен вятър и грео - североизточен. Вятърът драмодана, често срещан и като трамодана идва от италианското наименоватие Tramontana, в което се открива латинската фраза "trans-montanus", и по думите на класициста д-р Николай Шаранков, означава отвъд планините. Така преводът на драмодана/трамодана е отвъдпланински вятър.

Макар и рядко северният вятър по южното ни черноморие носи и името воряс или бора, което идва от името на старогръцкия бог на северния вятър Борей/Бореас. Николай Шаранков обясни, че в атическия диалект се среща и като борас.

Грео/греос е название което, често се открива във ветровите рози по цялото южно черноморие. Вероятно отново е взето от средиземноморието, където североизточният вятър през средновековието е наречен грекале от венецианските мореплаватели, установили референтната точка на средиземноморската роза на ветровете в Йонийско море. Приема се, че названието грекале означава гръцки вятър, тъй като е идвал от континентална Гърция. Спрямо черноморието обаче Гърция е югозападна страна и "гръцкият" вятър тук не отговаря на името си що се отнася до посоката на движение. Д-р Шаранков отбелязва, че веднъж утвърдено дадено името, то губи своето конкретно значение и се свързва само с определената посока. Според него моряците си знаят, че това е вятър с определена посока и никой не мисли за етимологията на името. Иначе би настанал хаос.

Повечето от останалите ветрове от южночерноморските ветрови рози също са взели имената си от средиземноморските. Така и ние си имаме леванди - за източния. А названието му идва от латинското levo, levare, което може да отведе към гръцката дума анатоле, което означава буквално издигам, повдигам и според д-р Шаранков може да се свърже с изгряването, т.е. издигането на слънцето.

От средиземноморието са заимствани и имената на южния вятър - острия или нотя, на югоизточния - сереко, на западния - боненте, на северозападния - маистро.

Западният вятър от своя страна се нарича боненте/буненти, а в средиземноморската роза на ветровете името му е Ponente. Названието отново има латински корен - думата pono, ponere - поставям, полагам. Николай Шаранков посочи, че това е мястото, където слънцето поляга, т.е. залязва.

За южняка са характерни две имена, които са съответно с гръцки корен - нотя и с латински - острия. Нотя е производно името на древногръцкия бог на южния вятър Нот (Нотос), докато острия идва от латинската дума за юг - auster.

Името на северозападния вятър - мистрал, се свързва с римляните или венецианците и отново води право в Средиземно море. Според д-р Шаранков е вероятно името да идва от латинската дума magister, която означава ръководител или учител. Приема се, че римляните и съответно венецианците са поставяли центъра на своята роза на ветровете или в средата на Средиземно море или в Йонийско море и северозападната посока се е приемала като главна, защото там е бил най-важният град - през Античността - Рим, а по-късно Венеция.

Арабски е произходът на името на югоизточния вятър сереко, който може да се срещне и като сороко, серех(к)о, шерепо, серепо или шареко. В средиземноморската ветрова роза името му е Sirocco и се приема, че произлиза от арабската дума sharqiyya, което означава "източно".
На север по българското черноморско крайбрежие розите на ветровете в голямата си част носят имена, които насочват към турски произход. Понякога обаче зад привидно турските думи прозират старогръцки или арабски корени.

Такъв е случаят с вятъра, наречен поряз, който за различните градчета има различна посока - север, север-североизток или североизток. Думата поряз идва от името на древногръцкия бог Борей (Бореас), през турски - poryaz, poyraz.

Конкурент на поряз за северната посока при ветровете в северното ни черноморие е илдъз. Така е наречен северният вятър в някои от селищата, но на други места - северозападният. Думата е с турски корен и означава звезда, в стари времена така се е наричала планетата Венера.

Източният вятър носи името гюндурус или подобно на него като гюндуросу и гиндоросу и идва от турската дума за ден, денем.

Караел е западният или северозападният вятър. Идва от турската съставна дума karayel - студен, обикновено северозападен вятър, която е съставена от kara (черен) и yel (вятър). Не случайно в някой случаи западния вятър се нарича и черен.

Югоизточният вихър носи името кабле или къбле и произлиза от арабската дума qibla, която отбелязва посоката, към която се обръщат вярващите мюсюлмани за молитва. Думата навлиза в българския език през турски.

С гръцки произход е друга, идваща от турския език дума, оказваща посоката на вятър от северночерноморските ветрови рози - лодоз. Лодоз за моряците по северното ни черноморие най-често е южният или юг-югоизточният вятър. Названието води началото си отново от древногръцкото божество на южняка Нот (Нотос).

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
ОУ

Ден на отворени врати за бъдещи възпитаници на ОУ "Христо Ботев" във Варна

Ден на отворени врати се провежда днес в ОУ „Христо Ботев“ във Варна. Училището, което се намира в кв. Аспарухово, посрещна деца от всички детски градини в района, на които им предстои да бъдат първокласници. След тях сградата ще посетят и деца, които ще бъдат в пети клас през следващата учебна година. Малчуганите бяха посрещнати в двора..

публикувано на 26.04.24 в 13:10

Възпитаници на МГ-Варна с поредни успехи по лингвистика и български език и литература

Поредни успехи завоюваха възпитаници на Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна.  Деветокласникът Павел Василев достигна първото място от Националния кръг на олимпиадата по лингвистика.  "Лингвистиката ми помага да мисля по нестандартни начини, които са полезни и помагат в различни ситуации", подчерта за Радио Варна..

публикувано на 26.04.24 в 09:46

Дрешник с кауза дава втори шанс на ненужните дрехи

Текстилните отпадъци са един от актуалните глобални проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. По данни на Българска асоциация "Кръгов текстил",  всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 5 милиона тона текстил. От тях, над 3 милиона тона  попадат в смесения битов отпадък и съответно вредят на природата. Вдъхновени от Деня на..

публикувано на 26.04.24 в 09:30

19 хорови формации изнасят концерти във Варна

18 хорови формации от Варна и един гостуващ хор от Балчик ще изнесат концерти в морската столица. Включвайки се в VIII Национална инициатива „България пее“ на Българския хоров съюз, Община Варна организира на 26, 27 и 28 април поредица от концерти в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. В 18:00 ч. днес началото ще постави Мъжкият хор на..

публикувано на 26.04.24 в 09:16

Антверпен - град с минало и бъдеще

Барокови фасади съжителстват със съвременна градска среда. Историческите сгради имат нов живот, а старото пристанище е зона на атракции и музеи. Антверпен е чудесен пример как се съчетава историческото наследство с модерния живот. По бреговете на река Шелда, в северната част на Белгия се намира един от значимите центрове на търговията. Известен като..

публикувано на 25.04.24 в 16:30
Снимката е илюстративна.

Варненец за лекото метро: Накъде отиваме - напред ли, назад ли

Критики към проекта за изграждане на лека градска железница отправи варненец по време на обществено обсъждане на проекта за разширение на бул. "Цар Освободител", в плана, на който е предвидено и леко метро. Според Красимир Ковачев, който е практикуващ строителен инженер, решението е морално остаряло. Аз съм против тази железница - те са присъщи за..

публикувано на 25.04.24 в 14:51

Осигурени са средства за традиционните фестивали на Балчик

С решение от днес се осигуряват бюджетни средства на юридически лица с нестопанска цел за организиране на традиционните фестивали на Балчик.  Това са международният хоров фестивал-конкурс „Черноморски звуци“, който и тази година ще открие фестивалното лято в дните от 12 до 16 юни, като за него се подсигуряват 40 хиляди лева. Два дни след това..

публикувано на 25.04.24 в 12:57