Как пандемията промени Германия

Пандемията показа, че Германия не се справя така добре, както все още вярват много германци. Време е за реформи, твърди анализаторът на „Дойче Веле“ Йенс Турау в свой коментар по актуалното състояние и перспективите на страната.

Имаше време, когато Германия се смяташе за образец на ефективност и надеждност. За германците беше казано, че може би са малко груби и нямат чувство за хумор, но са точни и добре организирани. Германия успя да постигне просперитет за сметка на хиляди относително малки компании и силна държава. Този модел се основава на широка средна класа и идеята за корпоративизъм, чиято формула беше: необходимо е да се изостави класовата борба и да се разрешат конфликтите по мирен начин. Досега, въпреки силните профсъюзи, стачките в Германия са много редки. В замяна на това на възможно най-много граждани се осигурява благополучие.

Може да греша, но впечатлението ми е, че с пандемията Германия най-накрая се отказа от този модел.

Всъщност, промените започнаха много по-рано. Години на спорове за изграждането на метростанция в Щутгарт или ново летище в Берлин предвещаваха факта, че утвърденият принцип за балансът между различни интереси в Германия вече не се спазва правилно.

Въпреки че властите все още полагат значителни усилия за включване на всички социални групи в решаването на проблеми, в една кухня има все повече готвачи: правителството на Германия, федералните провинции, областите и градовете, както и граждански инициативи и експертни съвети. Единственото, което остава от старите дни е усърдието: ако германците се заемат с работа, те я правят добросъвестно.

Новото летище в Берлин е отличен пример за тази промяна. Силно рекламираната система за отстраняване на дим - уникална в световен мащаб, никога не проработи. Освен това, политиците постоянно изразяваха специални желания. В резултат на това, изграждането на новото летище завърши съвсем наскоро със закъснение от няколко години и на цена няколко пъти по-висока от първоначално планираната.

Имаше и други предупредителни знаци. „Фолксваген Груп“, най-големият производител на автомобили в Германия с висок държавен дял, измами своите клиенти, за да се съобрази със законоустановените ограничения за емисии. И процесът на прехода на Германия към алтернативни енергийни източници, в който германците искаха да бъдат пионери (включително отхвърлянето на ядрената енергия), не търпи развитие и все още е в застой..

А сега има и пандемия. Никой вече не е в състояние да разбере защо училищата се отварят някъде и остават затворени другаде. Изглежда германският канцлер Ангела Меркел е изоставила опитите да постигне единен подход в борбата срещу пандемията. Ние в Германия разделяме населението на много групи, които първо трябва да бъдат ваксинирани. Подобно на типичните германци, ние рисуваме всичко до най-малкия детайл, което прави правилата трудни за разбиране и в същото време забравяме за основното - да поръчаме достатъчно ваксини.

В допълнение, медиите толкова опетниха репутацията на наличната в момента ваксина „AstraZeneca“, че само няколко са готови да бъдат ваксинирани с това лекарство, въпреки доказаната му ефективност. В края на краищата очевидно не виждаме отвъд собствения си нос.

Междувременно, настоящият хаос до голяма степен може да се обясни с традиционни причини. Например, образованието винаги е било въпрос на федералните провинции. Понякога абсурдните различия в образователната политика и нейното ниво отдавна са станали ежедневие в Германия. Но ние си затворихме очите за това, просто защото с тази форма на федерализъм страната като цяло успя да постигне просперитет, дори в началото на пандемията.

Преди година изглеждаше, че това наистина е така и Германия ще може да вземе пандемията под контрол. В крайна сметка се справихме с финансовата криза, кризата в еврозоната и миграционната криза по-добре от много други. Въпреки това, чувството на самодоволство, на което се радваме толкова дълго време, често води до пропускане на важна точка. Например, по въпроса за въвеждането на цифрови технологии в Германия, меко казано, има какво да се направи. Къде другаде в Европа местните здравни служби ще изпращат по факса броя на хората, заразени с Covid-19, до столицата през 2021 г.?

Германия трябва честно да се погледне отстрани. Не, това не е призив за самобичуване (друга отличителна черта на германците). Ние ще продължим да бъдем една от икономически най-развитите страни в света. Ще продължим да отстояваме твърдо международно сътрудничество в борбата срещу пандемията, защита на климата и поддържане на мира.

Някои от нашите възгледи обаче определено се нуждаят от преосмисляне. Да се изтощи страната с икономии само за постигане на заветната цел - „черна нула“ (schwarze Null) (при която планираните от правителството разходи се финансират не чрез нови заеми, а изключително чрез бюджетни приходи. - Ред.) не беше най-добрата идея.

По време на пандемията правителството предостави щедра подкрепа на голям брой предприятия, а механизмът за компенсация на непълно работно време, както по време на финансовата криза, се превърна в истинско спасение за мнозина. Но в същото време забравяме колко важна роля играят младите основатели на стартиращи предприятия, самостоятелно заети лица, представители на изкуствата и културата, на които поради техния малък брой почти никой не обръща внимание и които са задушени от бюрокрация.

Време е да започнем дискусия за Германия, която искаме да видим след пандемията. Или дори по-добре, как Германия може да остане просперираща държава, дори ако вирусът не изчезне и следващите пандемии почукват на нашите врати.