Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Живеем във времето на големите предупреждения на Достоевски

2
Режисьорът Маргарита Младенова
Снимка: Сфумато

200 години от рождението на Достоевски се навършват през тази година. 11 ноември 1821 година е денят, в който се ражда творецът, променил представата ни за Човека в художествен план. Един от най-великите романисти от Златния век на руската литература е наричан още хирург на човешката душа и изследовател на човека. За произведенията на Достоевски се казва че са пророчески, а разбирането му за свръхчовека, вярата и неверието, изпростяването и цинизма в тревожната реалност изпреварват съвременниците му с поне век и звучат повече от актуално до днес. За предизвикателството да поставиш Достоевски на сцена Мартин Николов разговаря с театралния режисьор проф. Маргарита Младенова.

- Смисълът да бъде поставен на сцена Достоевски заслужава големите затруднения да му се намери театралният изказ. Една близка на Достоевски е искала да постави приживе Идиот, но той й казва, че това е възможно само след като се направи пиеса от романа. т.е трябва да се направи драматургична версия. Законът, по който се живее в Достоевски, поетиката на Достоевски е другата голяма трудност. Според него човекът е идея, а тя не е абстрактно нещо. Това е високата мисъл, до която развитият човек, който иска животът му тук да има смисъл, да потърси поне въпросите, ако не успее да стигне до отговорите. Тази идея го движи.

Идеята обаче може да създава, но може и да руши. Това е и другото голямо откритие на Достоевски за истината на човека в битието, че освен инстинкт за самосъхранение човек има и инстинкт за саморазрушение. Достоевски е написал едни текстове, които предупреждават какво може да се случи, когато човек загуби вярата си в нещо по-голямо от него. Сега всичко е позволено. Ние живеем точно в този свят на големите предупреждения на Достоевски.

Или поемата за великия инквизитор, който иска да изгони Христос от земята, защото на човек не му трябва дух. Хлябът му стига. Духът го измъчва, кара го да страда. На човека му стига едно по-поносимо съществувание, в което много много да не страда. Това нещо трябва да ни говори днес.

Много е интересна комплексността на човека в книгите на Достоевски и неговото представяне на живо. Срещат ли се някъде тези два свята?

Те се срещат и в нас самите, ако ги допуснем в съзнанието си. Ако човек допусне тези събития да светнат в съзнанието му. Нещо, което ние не допускаме. Днес възпаленото съзнание не работи. В симфоничния човек има поне два гласа, в него като на корида се борят един с друг за надмощие над човека -  ангелското и демонското съзнание. От една страна е човекът, който си има собствена представа за себе си. В човешкото сърце Бог и Дяволът се борят.

Човек трябва обаче да го приеме...

Не само трябва да го приеме, а трябва да го съзнава. Това, което се нарича съвест, това е е гласът на Бог в нас. Трябва да осъзнаваме собственото си несъвършенство. Трябва да сме отговорни не само пред себе си, но и пред света. Виновен за всички и за всеки. Днес един нормален, логичен човек би казал „Защо пък да съм виновен...” А ние сме виновни. Човек е виновен дори и за това добро, което би могъл, но не си направил. Много иска Достоевски от човека ...

Останалата част от интервюто на Мартин Николов с театралния режисьор Маргарита Младенова можете да чуете в звуковия файл.

Фьодор Достоевски, портрет от Василий Перов, 1872 (фрагмент)



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

/musicbbn~

ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Владимир Славчев: Варненският некропол не е наша собственост. Той е притежание на нацията

Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола.  Регионалният исторически музей..

публикувано на 26.04.24 в 10:15

"Пейзажът и градът" представя три творчески поколения в българското изкуство

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..

публикувано на 25.04.24 в 17:33

"Мелодия и ритъм на формата" - изложба на скулптора Ангел Атанасов във Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..

публикувано на 25.04.24 в 08:20
Факсимиле от проекта за трасе на лекото метро във Варна, публикуван в сайта на Община Варна

Арх. Христо Топчиев: Проектът за бул. „Цар Освободител“ дава приоритет на автомобилите

Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско,  държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират  обществено обсъждане,  от..

публикувано на 24.04.24 в 07:58

Ани, която бяга с кауза и заразява с добро!

Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..

публикувано на 23.04.24 в 16:08
Анна Заркова

Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..

публикувано на 23.04.24 в 08:30