Лесна работа: Звуковата емблема на века

Какъв звук бихте избрали за емблема на времето, в което живеем?

Звукът от изстреляна ракета за космически туризъм? Приятното оживление на претъпкан стадион? Звън на кристални чаши за наздравица, тънки токчета по паважа, шепот на пролетен вятър?

Защо ли напоследък си припомням думите на Лий Чайлд за един характерен звук?

В книгата си „Врагът“ той твърди, че безспорната звукова емблема на 20-ти век е металното чаткане и стъргане на танкови вериги по паваж. Този звук е отеквал във Варшава и Ротердам, в Сталинград и Берлин, в Будапеща и Прага, в Сеул и Сайгон. Жестокият звук на страха, който казва, че човек е слаб и безпомощен срещу машината.

Някога, по време на студентски стаж, ме изпратиха да пиша за една танкова бригада. Бях на деветнайсет и за мен това приключение беше невероятно. Едно от многото, към които тръгваш с широко отворени очи и с безкрайното любопитство, с което малко дете се втурва към новооткрита шарена играчка. Защото на деветнайсет светът е забележителен, интересен и необятен и ти се иска да бързаш, да бързаш напред - към нови преживявания, събития и картини; да погълнеш всяко ново знание, всяка нова емоция; да напълниш сърцето и спомените си с целия този прекрасен живот.

Беше вълнуващо и хората, с които ме срещна пътуването, бяха чудесни. Дадоха ми възможност да преживея, за да опиша.

До днес си спомням как се качих в танка и той потегли. Аз съм висока жена. Ако бях кандидатствала за танкист, изобщо нямаше да ме допуснат, така че в онзи момент оцених приключението с 10 по шестобалната система.

Дали проумявах колко сериозно е всичко?

Едва ли. Както споменах, бях на деветнайсет, живяла в мир, посрещала с радостна усмивка всеки следващ изгрев и спокойно преминаваща по пътищата на живота. Всичко, което бях чела по вестниците за горещи точки по света, ми беше безкрайно далечно. Сякаш се случваше в някакъв призрачен, нереален свят. А тук и сега съществуваха само нашите лични съдби, удобства, неудобства, победи и тъги, жаждата за приключения и любопитството какво се крие зад поредната спирка на съдбата, в следващата тема, в предстоящите срещи, които после се превръщаха в нечия история, подобаващо представена пред аудиторията.

Проумях сериозността на гледката много по-късно, когато случайно попаднахме в Приднестровката Молдовска Република. Нощта беше безлунна, а от моста, пред който се озовахме, леденото дуло на танк безмълвно се взираше в мен, но това е друга история...

И така, докато препрочитах описанието, дадено от Лий Чайлд, си мислех за звуковата емблема на 21 век. Вероятно всеки има своите топ десет предложения и те могат да варират от майчина песен до плейлистата на НАСА с космически звуци.

Всичко може да е. И много, ама много ми се иска да е нещо мирно и красиво и да си остане така.

Желая ви слънце, спокойствие и хармония със себе си и с другите! Казват, че при държавите било като при хората – спокойствието от една страна давало спокойствие и на другата.

Надявам се звуковата емблема на нашия век да е смях на приятели, хрускане на камъчета по пътечката между боровете, красиви акорди на китара по залез слънце, шепот на морски вълни, аплодисменти след вълнуващ спектакъл, заразителен бебешки смях, радостни викове на играещи деца...

И любимо радио, с което започват и продължават дните – щастливите мирни дни на всеки от нас.