Лесна работа: Както ви харесва

Ето ни и нас в прекрасно юнско настроение. Представяме си приятните дни на плажа, лежерните вечери край морето, в любима компания... Приказка без край... Или поне до края на ваканцията; на август, септември, октомври; докогато си искаме.

Предвкусвате това удоволствие, нали?

Сега... Нямам за цел да развалям доброто настроение, но една неприятна картинка на път към брега ме провокира за следващите думи.

Как бихме искали да изглеждат летните ни дни и нощи, плажът, брегът, земята?

Искате ли за минута само да пробваме варианти?

Първи вариант: събуждаме се сутрин и се оглеждаме. На слънцето не му се изгрява. То внимателно протяга вратле над земята и ужасено затваря очи. По дърветата край плажа найлонови торбички висят като разноцветни гирлянди. Вятърът се опитва да ги откачи от клоните, но неуспешно и на финала разпокъсаните украси все по-яростно се ветреят като парцаливи тикчета, които напомнят, че не ценим собствения си дом и не се грижим за него. Вълните приветстват новия ден, шумно подхвърляйки бутилки и кенчета от безалкохолни напитки. Впечатляваща цветна картинка! По плажа прегладнели птици довършват остатъци от милинки, влизат в шумни разправии за търкалящите се наоколо опаковки от храна, радват се на ценни находки от изхвърлени последни хапки наденички, гироси и пържени картофи. Богато меню, батални сцени, странна панорама като за „Добро утро!“. Край на описанието. В общи линии изяснихме концепцията.

Втори вариант: изтриваме описаната по-горе претрупаност на пейзажа и се събуждаме на място, където сме постигнали възможно най-семплата гледка. Трева не расте. Няма цветя. Набързо сме се справили и с дърветата. Земята изглежда като жилище, от което всички мебели са изхвърлени, кухненските шкафове са разбити, а по стените зеят дупки от пироните, на които някога са били окачени любими картини. Не пеят птички. Или нямат настроение, или просто самите тях вече ги няма. Не ни се пие сутрешно кафе, защото човек има желание за нещо подобно само в приятна обстановка. До края на погледа се шири гола и грозна земя с по някоя мръсна локва след вчерашния прашен дъжд.

Не звучи като начало на забележителен ден.

Трети вариант: погрижили сме се наоколо да е чисто и подредено. Сутрин отваряме очи и се оглеждаме с удоволствие. Светлина, цветове, прекрасна атмосфера. Юни край брега изпълва сърцата ни с радост. Отпиваме първите глътки кафе. Обгръща ни аромат на летни цветя. Наслаждаваме се на свежото утро. Песен на славеи се издига над нас и закачливо подскача към пухкавите бели облачета, с които небето се е закичило като с перлена огърлица, за да допълни празничното преживяване. Катерички весело се спускат от боровете в парка, любопитно оглеждат алеите и, доволни от видяното, бързо продължават в набелязаната посока. Слънцето се оглежда в прозрачните води на морето и усмивката му осветява деня и настроението ни.

Хубав е животът на спокойно място, подредено с грижа, старание и любов.

Да повтарям ли очевидното?

Лесна работа е да живеем чисто и красиво.

Погрижим ли се за мястото, добавяме стойност към качеството на собствения си живот.

Лятото ще бъде още по-хубаво, морето – неустоимо, а брегът – магнетичен като в приказка.

Сега желая на всички нас прекрасно юнско настроение и да правим нещата с внимание и грижа към себе си и към бъдещето!