Българи в Барселона изпращат в ЕП испански депутати

Испания е втората страна по брой депутати в Парламента на Европа и една от трите на континента, в която има най-много работещи и живеещи българи. След вота на 26 май страната изпраща в Брюксел 54-ма души. 20 от тях спечели Испанската Социалистическа Работническа Партия  на премиера Педро Санчес. От нейните редици е и новият президент на втората по големина група в парламента – на Прогресивния Алианс на социалистите и демократите. 

Ираче Гарсия Перез, която е първият испански политик от 2004-та, заставащ начело на тази група, обяви, че ще работи тя да поеме лидерската роля в Парламента и очерта приоритетите й.

"В този момент,  в който живеем със заплахите от онези антиевропейски и крайно десни  политически сили, които искат  да атакуват  основните принципи на Съюза,  вярвам, че е моментът социалдемокрацията да поддържа твърдата си позиция за защита на Европейския проект. И това, което трябва да направим, е да мислим също, че за да защитим Европа, трябва да реформраме Европа. Това трябва да е нашата основна задача. Да превърнем икономическия растеж в повече социална справедливост. Да гарантираме достойния и качествен труд. Да работим да спрем младежката безработица, която засяга сериозно много страни. Да говорим как да премахнем разликите в заплащането на труда между мъжете и жените.  И разбира се, борбата с климатичните промени. И ясният ангажимент, който нашата политическа група поема, да постави жената в центъра, продължавайки да работи за равенството между мъжете и жените. И да се борим срещу насилието, основано на пола".

Ираче Гарсия Перез е категорична в противопоставянето на омразата и ксенофобията. А един от последните й туитове гласи: "Необходимостта от обща политика в областта на миграцията е основната задача на днешна Европа".

Политиката към мигрантите се оказва, че е сред темите, които най-много вълнуват  и българите, гласували за испански евродепутати на изборите през май. В страната те съвпаднаха с общинските и регионалните избори и вот за кмет на Мадрид и Барселона. Мария Русева, която от 13 години живее в Барселона и всекидневно комуникира на 4 езика, коментира:

Емиграцията много се промени,. Преди 10 години емигрантите, които идвахме тук, включително и аз, не съм си представяла, че по нелегален начин ще си изкарвам парите. Докато сега голяма част от емиграцията е точно с тази цел. Включително бежанците, които приема градът, не много от тях искат да се интегрират. Оттам започват проблемите с несигурността в града, има много престъпления, прекалено много кражби. Това създава едно изкуствено напрежение в един космополитен град, какъвто е Барселона. Така или иначе бежанци ще има, ще влизат още и още, просто трябва да се намери начин да съжителстваме без да си пречим. Би трябвало да е като всеки договор, който се сключва. Ти идваш в моята страна, но ти ще работиш, ще говориш моя език, ще се образоваш. Нещата, които смятам, че са редни.

За 22 годишната Даниела Раева, която завършва образованието си за учителка, в Европа има опасност от национализъм.

Мисля, че най-голямото нещо, от което може да се страхуваме, е национализмът. Мисля, че е опасно нещо. Защото когато една нация се мисли за по-важна от другите, започва да не е равно. Мисля, че всички имат едни и същи задължения и права. Мисля, че Европа в последно време започва да върви по тази пътека и е опасно. Идеалната Европа за мен е всички хора да са с еднакви права, да могат да растат в желанието и професията си, една Европа, която да не дискриминимра ни по цвета, нито по сексуланата ориентация. Всички да сме еднакво важни.

А терапевтът Генади Радев, който е от 19 години в града, сравнява Европа със собствения си бизнес и пита:

Продават ни всякакви различни варианти как трябва и какви трябва да сме. Помислете си - ако една къща е със затворена врата, аз ще видя кой... То е като този моя бизнес, вратата ми е  затворена цял ден, крадците са навънка. И това са всички, които се опитват да влязат в нашите страни. Защо аз трябва да работя, за да дойдат да ми направят зло на мен? Имам сложени аларми навсякъде. Едно време като вървяхме по улиците, нищо не ставаше даже тук, в Европа. В днешно време трябва да имаме спрейове, ножове и т.н..Обърна се. Всяка държава да си има своите граници, да си гледа своето. Страната трябва да е една страна. Не може толкова войни са се  правили да защитаваме нашите страни. Изведнъж всички врати отворени. Защо трябва да са отворени вратите ни? Европа така, както е в момента, няма бъдеще. 

Какво бъдеще ще иска да създаде за континента новият Европарламент предстои да видим. В него наред с най-многото си депутати от Социалистическата работническа партия, Испания изпраща още 34-ма души. Сред тях са трима евродепутати от крайно дясната партия VOX, които се обявяват за Европа на суверенните нации. Те отказаха на Льо Пен и Салвини и се присъединиха към Алианса на консерваторите и реформистите.  

А бившият каталунски лидер Карлес Пучдемон и екс съветникът на регионалното правителство Тони Комин от коалицията Свободни за Европа Заедно, които също бяха избрани за евродепутатаи, на този етап остават извън Парламента и извън Испания. Те не успяха да се закълнат в конституцията на страната, каквато е процедурата за получаване на статут на евродепутат тук, тъй като са обвинени по кризата за отделянето на Каталуня от Испания през 2017-та и ако се върнат, ще бъдат арестувани.