Европейският инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) е достъпен за страните от ЕС, които трябва да мобилизират значителни финансови средства за борба с отрицателните икономически и социални последици от пандемията от коронавирус на своя територия. Чрез него може да бъде предоставена финансова помощ в размер до 100 милиарда евро под формата на заеми от ЕС за засегнатите държави членки, за да се справят с внезапно увеличение на публичните разходи с цел запазване на заетостта. Като страна членка на ЕС България също има тази привилегия и заинтересованите страни вече се възползват от финансовия стимул.
Преди дни доклад на ЕК потвърди успеха на инструмента SURE за защитата на доходите и работните места. В него се заключава, че SURE е смекчил успешно сериозното социално-икономическо въздействие, произтичащо от кризата с COVID-19. Той е спомогнал да се гарантира, че безработицата в държавите членки бенефициери по време на кризата е нараснала значително по-малко, отколкото по време на световната финансова криза, въпреки по-голямото намаление на БВП. Разяснения за механизма SURE дава Искрен Ангелов - началник на отдел „Активна политика на пазара на труда“, дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“ към МТСП.
„За първи път в своята история ЕК емитира социални облигации на капиталовите пазари, за да набере средства, които да допринесат за запазване на работните места по време на кризата. Според доклад на ЕК, публикуван на 22.03. се посочва, че вече са разпределени около 90% от общо 100-те милиарда евро по линията на иструмента. Също така в доклада се посочва, че благодарение на високия кредитен рейтинг на ЕС държавите членки са спестили приблизително 5,8 милиарда евро от лихвени плащания, тъй като са използвали SURE, а не са емитирали сами държавни дългови инструменти", посочи Ангелов.
Според доклада на Комисията през 2020 г. инструментът е подпомогнал между 25 и 30 милиона души. Това представлява около една четвърт от общия брой на заетите лица в 18-те държави членки бенефициери. В него също така се оценява, че между 1,5 и 2,5 милиона предприятия, засегнати от пандемията от COVID-19, са се възползвали от SURE, което им е позволило да задържат своите работници.
България е одобрена за заем по инструмента SURE в размер на 511 млн. евро. Страната ни е сред 7-те страни в Европа с възможност за заем до 1 млрд. евро.
„Изключително важно е да се подчертае, че тезифинансови средства не са безвъзмездни, а са заеми за страните, чрез които те реализират своите социални политики за запазване на работните места и доходите на трудещите се. Средствата от 1 млрд. на практика покриват разходите от ръджавния бюджет за реализиране на така наречената мярка 60/40. По последни данни изразходваните средства до момента са в размер на 987 млн. лева.“
Преди няколко дни от КНСБ оповестиха, че България е на последно място по усвояване на средства от инструмента „Шуър“. От синдиката цитираха последните данни на Европейската комисия, че страната е усвоила 500 млн. евро. За сравнение съседна Румъния е усвоила 4 млрд. евро., каза икономистът гл. ас. д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
„Според мен бидейки инструментът SURE продължаващ все още и имаме все още възможност да се възползваме от него ако в момента сме на послдно място то през 2021 година трябва една малко по-аквитна икономическа политика да водим, тъй като имаме възможноста, просто за момента липсваше политическата воля и амбиция, за да се възползваме от него. Тъй като това са почти нулеви заеми, които като ги върнем след време, отчитайки инфлацията и реалната покупателна способност на хората реално ще върнем по-малко в реални изражения. Така че според мен трябва да се възползваме от инструмента SURE през тази година, за да може да излезем по-бързо от кризата тъй като до момента правителството беше някак си една идея по-консервативно от гледна точна на използването на всички европейски механизми за финансиране", посочи икономистът от КНСБ.
Голям процент от работодателите в България вече са се възползвали от финансовите възможнисти на инструмента SURE.
По мярката 60/40 са най-много запазените работни места на работниците и служителите наети в преработващата промишленост – над 166 000 или 44% от общия брой на подкрепените лица. Следват секторите хотелиерство и ресторантьорство с над 67 000 работници и служители или 18% от всички лица. И сектор търговия и ремонт на автомобили са над 46 000 наети лица или 12% от общия брой. Около 30 000 са запазените работни места в сектор транспорт, над 10 000 са работните места в сектор строителство и сектор култура и спорт.
Заявления за кандидатстване за финансова помощ по европейските механизми се подават във всички дирекции на бюрата по труда в страната. До 15 април всички желаещи могат да подадат заявление за изплащане на финансови средства за периода от 1 януари до 31 март. А след 15 април кандидатите ще могат да подават завления за периода от 1 април до 31 май тази година.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..