Новата книга на Людмил Станев е остров. Както той сам пише – остров за спасение или завръщане. От какво спасява доктор Станев? Какво лекува писателят Станев? За какво тъгува и на какво се смее? Отговарям: от самите нас, за и на самите нас. Защото кратките му истории са част от нас, разказват за нашия живот, страдат и се радват заедно с нас. Но объркани от всекидневния натиск, задушени от простащината и простотията наоколо, ние като че ли губим посока, разколебаваме се. Тогава, ако отворим на която и да е страница книгата на Людмил (защото неговите разкази са горе-долу толкова дълги, концентрирани, написани с малко думи и много между редовете), ще получим лекарството, което се нарича качествена литература. А после ще се огледаме с други очи не само наоколо, но и зорко ще се взрем вътре в самите нас. Ще се завърнем в себе си. Какво ще открием е друга работа. Чака ли някой там, не чака ли... Иначе историите, които разказва Людмил не са за тези, които гледаме по телевизията, а за невидимите хора, за важните смешно-тъжни неща в живота, за прекрасния луд свят, който си измисляме и за онази малка групичка приятели, без които островите по тази земя ще са убийствено самотни.
Новата книга на Людмил Станев се нарича „Рязко“. Може би най-доброто оформление на книга за годината. На художника Румен Жеков, приятел. Тази вечер от 18.30 часа е представянето на сборника.
Ясно
Разкъсана облачност
