Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гърция се договори с кредиторите си от еврозоната да продължи експертните преговори

Преговорите бяха прекъснати заради спорове около исканите от Атина реформи

| обновено на 20.02.17 в 21:25
Снимка: БГНЕС

Гърция и кредиторите ѝ от еврозоната направиха взаимни компромиси, които ще позволят завръщането в най-скоро време на техническите екипи от Еврокомисията и Европейската централна банка в Атина. 

Целта е до началото на лятото южната ни съседка да получи поредния транш от третата спасителна програма и за пореден път да избегне държавен фалит. 

Правителството на Алексис Ципрас днес се е съгласило на допълнителни реформи в данъчната и пенсионната система, както и в регулацията на трудовия пазар, предаде Франс прес. Тези реформи обаче ще влязат в сила само след одобрение от гръцкия парламент, и то ако Атина не постигне заложените в спасителното споразумение бюджетни показатели.

Политическо споразумение за отпускане на следващия транш от финансовата помощ няма, обяви председателят на заседанието между финансовите министри от Еврогрупата Йерун Дейселблум, като уточни, че предстои сериозна реформа на пенсионната система, трудовия кодекс и данъчните закони, преди да приключи програмата:

Преместваме акцента от бюджетните икономии върху структурните реформи. Ако те са достатъчно успешни, възможно е да се отвори пространство в хазната за инвестиции в растеж. Ще бъда много предпазлив обаче, за да не създаваме очаквания, които не можем да задоволим. Има много работа, засега няма проблем с ликвидността на Гърция и не се налагат плащания по дълга през март, април или май. Целим се към споразумение до лятото, посочи Дейселблум.

Правителствата от еврозоната се съгласиха единодушно да удължат мандата на германеца Клаус Реглинг като директор на Европейския стабилизационен механизъм – фондът, който отпуска спасителния заем от 86 милиарда евро за Гърция.

МВФ обяви, че е твърде рано да се смята, че различията по повод спасителната програма ще бъдат преодолени лесно. Фондът засега отказва да участва в новите заеми за Гърция, настоявайки за още бюджетни икономии от Атина и за отписване на дълг към еврозоната. Германия, където наесен предстоят избори, категорично отхвърля такава възможност, но настоява МВФ да е част от спасителната програма за Гърция. Гръцкото правителство пък бърза да постигне компромис с кредиторите преди серията от избори тази година в Холандия, Франция и Германия.

По-рано беше съобщено, че кредиторите на Гърция от Европейския съюз и Международният валутен фонд са постигнали "обща позиция" по спора си дали да бъде отписван гръцки дълг. Това дава надежди, че в началото на лятото Атина за пореден път ще избегне държавен фалит с нов транш от 7 милиарда и 200 милиона евро.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че очаква фондът да участва в спасителната програма въпреки категоричния отказ на Берлин да отписва дълг. 
Опрощаването на дълга е невъзможно – забранява го европейското право. Намаляване на дълга вече имахме – то беше част от втората спасителна програма за Гърция през 2015-а и 2016 година, обясни Шойбле.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

КЗК не откри монопол на пазара на горивата

Комисията за защита на конкуренцията не откри монопол на пазара на горивата. В секторния анализ регулаторът дава единствено препоръка за електронна платформа в складовете. От извършения анализ на цените на дребно на бензин А95 и дизеловото автомобилно гориво през миналата година в различните географски региони на страната е видно, че..

публикувано на 12.03.19 в 10:26

Кои са събитията на 2018-а в света на науката?

Василена Вълчанова и Любомир Бабуров от платформата „Рацио.бг“ отличиха пред БНР научните достижения на 2018-а година. Според Вълчанова, изстрелването на електрическа кола в космоса с ракета на Илон Мъск е сред най-запомнящите се събития на годината: „Хубавото нещо за всички нас като бъдещи космически туристи е, че виждаме..

публикувано на 27.12.18 в 12:11

Украйна и балтийските държави разкритикуваха планираното разширение на газопровода "Северен поток-2"

Украйна и балтийските държави оспориха на среща в Рига вчера планираното разширение на газопровода по дъното на Балтийско море от Русия към Германия "Северен поток", предаде ДПА. Ако бъде завършен, така нареченият проект "Северен поток-2" ще струва на Украйна, Полша и Словакия милиони долари ползи от транзита на газ, заяви украинският премиер..

публикувано на 06.11.15 в 09:32