Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Димитър Христов: В музиката на Коста Колев човек има усещането за безкрайност

Димитър Христов
Снимка: Личен архив

„По-красиво от традиционното на Коста Колев надали има!”, сподели диригентът Димитър Христов.

На 2 юни 2017 г. се навършиха 96 години от рождението на големия композитор и диригент - Коста Колев. Творец, определян като „живата история” на българската народна музика. Над 25 години диригент на Оркестъра за народна музика на БНР. 

Това рождение е редно да се чества, независимо че Коста Колев не е между нас, и въпреки че не е кръгла годишнина. В предаването „Срещи в 7/8” (изл. на 2 юни) разговарям с настоящия диригент на народния оркестър на БНР - Димитър Христов. Едно различно говорене - може би тясно профилирано - за музиката, която ни вълнува толкова години. Музиката на Коста Колев.

Цялото интервю чуйте в прикачения файл.

Кое е най-важното, което като диригент си научил от наследството на Коста Колев?

Свирил съм много негови неща. Още като ученик съм изпълнявал „Добруджанска сюита”, като диригент – много негови песни, „Шопска сюита”, „Тракийска сюита”, „Буенеци”, „Лявата”... Това са все знакови за Коста Колев пиеси. Първо,  той много добре познава оркестъра, блестящо познава диапазона на инструментите, тяхното удобство и неудобство. И използва всичко това, за да хармонира прекрасно – хем всяка партия да звучи като самостоятелна, хем да звучи като ансамбъл във вертикала на оркестъра. От това специално много съм се  учил. Всяка негова партия сама по себе си е една мелодия. И това придава в цялата ансамбловост звучене, в което на пръв поглед човек може да си помисли, че слуша няколко пиеси наведнъж...

Коста КолевМногопластовост...

Такава многопластовост има, да. Неговите „хитринки”, ако мога така да ги нарека, в много от партитурите едни контрамелодии, които вървят в ниския щрайх, изключително добре кореспондират с онова, което се случва по вертикала, особено при гайди и кавали. Това създава изключителен чар.

Когато се свири или когато се слуша Коста Колев човек има усещането за безкрайност. За нещо, което е потекло и няма да спре. То е като река. Много е интересно това чувство и го няма в никой друг.

Много хора имат нагласата да се нарекат негови ученици, да ползват неговите похвати, но само той е човекът, който наистина успява. И то изключително простичко като фактура, но звучи чудесно. Това е и майсторлъкът на композитора – да направи така, че с пестеливи  средства и с несложна фактура всичко да прозвучи по най-добрия начин. (...) Разбира се Коста Колев го умее много.

Коста КолевИмаш възможност да се докосваш до партитурите на Коста Колев. Какви маркери е оставял по тях?

По онова време даденото ново произведение веднага след комисия се поставя и се записва. Така че го е нямало онзи момент, в който ако един автор си е написал пиесата и тя чака една година да бъде записана, да се подсеща тепърва какво е написал, защото през това време е създал много неща. Няма много маркери в неговите ръкописи, но има малки детайли, изписани за подсещане на онова, което трябва да излезе на преден план – дали ще бъде контрамелодия или нещо друго любопитно в партитурата. И това създава огромен чар.

Коста Колев е изключителен майстор на този тип ансамбловост, в който се съчетава соло глас с хор или дует с хор. Там човек може да чуе как партиите се преплитат една в друга, как единият глас пее соло, другият му допява, а хорът пее съвсем различно неща. Много красиво!

Искам да се върна на пиесата „Буенеци”, защото това е една пиеса, която не слиза от нашия репертоар и от нашите концерти. Пиеса в три дяла, в която има толкова много музика, че спокойно от нея могат да станат три отделни пиеси, които и да се развият. Той като майстор на формата е направил едно чудесно преливане от буенек в бавна мелодия, която е в гайда и върви в един бавен размер 9+5+9, накрая и 8/8. Всичко върви толкова леко и спокойно, че човек даже не си задава въпроса „Кой може да създаде такава музика, която хем да звучи леко, хем да звучи безкрайно? Отново ще кажа - като е един поток, една река, която няма край...”

ОНМ на БНР, 1975 г.Водили са се много пъти дискусии относно това дали музиката на Коста Колев е подходяща да се свири от всеки оркестър. Изисква ли голям състав?

Коста Колев може да се свири дори от камерна група. Така е написано всичко, че то ще звучи достатъчно добре – дали ще бъде в голям състав или камерен. Тук обаче искам да вметна, че задължителното присъствие на виоли и виолончело ще доведе до максимално приближаване към неговата естетика и усет. Давам пример с „Лявата”.  (...) Смея да твърдя, че това са пиеси, с които всеки диригент трябва да „пребори”.

Другото много важно в пиесите на Коста Колев е темпото. Много сериозна величина, която не трябва да се „клати”. Всички знаем, че най-трудно се свири в бавно темпо или примерно дълго време да се свири буенек. И това трябва да „пребори” всеки един млад диригент, за да усети духа на Коста Колев и да знае, че това е учителят.

Тук композиторът Коста Колев много добре помага на диригентите. Винаги много добре се усеща пулсацията.

Абсолютно съм съгласен. Тук дори е хубаво – аз го правя много често –диригентът да остави оркестъра да свири почти сам, за да може те да усетят чувството на ритъм, пулсация, контрамелодия...

(...)

Коя е твоята любима инструментална пиеса от Коста Колев?

Моята любима композиция е „Буенеци”. Като оркестрова партитура това е шедьовър, в който има страшно много музика. Има много похвати, много неща, които могат да се „извадят” и да се чуят, да бъдат пример за всички хора, които или ще дирижират, или ще пишат музика.

Поклон след премиерата на „Пазарджишка сюита”. На заден план - Надка КараджоваС една и съща нагласа ли дирижираш „Буенеци” всеки път?

Не. Нагласата към пиесите на Коста Колев е малко по-различна. Тя е все едно свириш Моцарт – всичко е уточнено, няма нота повече, няма нота по-малко. (...) Започвайки да дирижирам Коста Колев аз имам един огромен респект към това, което следва. И винаги ще се опитвам да го дирижирам с лекота, защото музиката го изисква. Има една лекота в изпълнението му.

И винаги музиката на Коста Колев в програма с други автори е особен момент. Като че ли времето там спира. Оттам насетне времето започва да тече по друг начин в минутите, в които се разгръща музиката му...

Точно така е, да. Аз много често слагам негова музика в началото на програмата в концерта. Дори някой път сме и започвали с Коста Колев.  Ако човек следи как нареждам програмите на оркестъра, започвам с нещо, което представя състава, което е бързо, бравурно, което „открива”. Малко след това обаче трябва да успокоим и да покажем красотата на традиционното.

А по-красиво от традиционното на Коста Колев надали има!

(...)  

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Кап. Галин Георгиев: Принуждават моряци да преподписват договорите си

Удължаването на смените е единствено в интерес на корабособственика и в ущърб на моряците. Това мнение изказа в интервю за морското предаване на Радио Варна капитан Галин Георгиев. Наложило се е договорът му да бъде удължен, като е преподписвал два пъти за по два месеца. Така първоначалните 4 месеца по договор, след подписването..

публикувано на 24.09.20 в 11:46

Независима не би могла да бъде нито България, нито друга държава

На 22 септември 1908 г. за българите приключва един дългогодишен период на извоюване на Освобождението и Независимостта на страната ни, казва в интервю за Радио Варна Петко Петков , професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". -   Има ли политически спекулации, свързани с 22..

публикувано на 22.09.20 в 07:16

"Аз не съм балон..." - размислите за живота в страната на Цветан Стоянов

Преподавателят в Художествената академия представя за пръв път своя най-нов проект в Зала Ателие "Георги Велчев" на Градската художествена галерия - Варна. Откриването бе на 17 септември и може да бъде видяна до 17 октомври 2020 г. Доц. д-р Цветан Стоянов, преподавател в Националната художествена академия в София, избира Варна, за да представи..

обновено на 21.09.20 в 10:44
Анри Кулев

Анри Кулев: Достатъчно е всеки сам да бъде откровен към изкуството си

Проф. Aнри Кулев e художник, режисьор и продуцент на игрални, документални и анимационни филми. Роден е в Шумен. Завършва висшето си образование в Държавния институт по кинематография в Москва като художник-постановчик на анимационни филми. Преподава анимационна режисура в Нов български университет от 1993 година. Директор е на Световния..

публикувано на 18.09.20 в 13:13

Любов Вълкова: Когато няма любов, боледува душата

Любов Вълкова е ръководител и душата на Университетската библиотека в Технически университет - Варна. Оживява я с много събития и срещи с хора на изкуството, вярна на идеята, че истинската библиотека не е само хранилище на книги и знание, но и културно средище. Обича технологиите, използва ги в работата си и оценява ползите от тях, но предпочита да държи..

публикувано на 17.09.20 в 15:30
Круизният кораб

Адриян Евтимов: Договорите на българските моряци са удължени с не повече от два месеца

Проблемът със смяната на корабните екипажи постепенно започва да намира решение. В много държави смените на моряци са вече възможни, като от началото на седмицата ограниченията бяха вдигнати и в Панама. Случаите на натиск от страна на корабособственици и на моряци не може да бъдат отречени, но в голямата си част, смените вървят с взаимно..

публикувано на 17.09.20 в 09:02
Виктор, 1 б клас

Първокласникът Виктор: Ще стана отличник!

Виктор Тодоров е от Варна. Вече е на 7 години и половина и с нетърпение очаква първия учебен ден. Вълнува се, че е първокласник и е много любопитен да види как изглежда класната стая. Подготвен е за училище, има дори и маска за лице и казва, че щом трябва да се слага, ще спазва правилата. Виктор обича да смята и знае задачи, които..

публикувано на 15.09.20 в 07:00