Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Археологът Валери Йотов: Надяваме се градинката до ДЗИ да не стане втората Дупка във Варна

| обновено на 14.02.20 в 08:45
2
Доц.Валери Йотов
Снимка: Радио Варна

Четири пласта история разкриха варненските археолози в сърцето на града през 2019 г. – античност, римско време, византийско и края на Османската империя могат да се видят в пространството известно като "градинката до ДЗИ". Това е уникален късмет както за археолозите, така и за Варна и за България, смята археологът доц.д-р на историческите науки Валери Йотов от Регионален исторически музей-Варна. Най-доброто решение е там да се обособи един парк, който да показва археологията. Да бъде зона, не само за отдих, но и зона за опознаване на археологията на града. За да бъде опазена археологията, обаче трябва да бъде оградена, да бъде отворена през деня за посетители, а през другото време да е затворена и да има някаква система на охрана, подчерта в интервю за Радио Варна Валери Йотов. Най-важните и значими открития през археологически сезон-2019 ще представят по повод своя празник днес, 14 февруари варненските археолози от Регионалният исторически музей.

доц.Валери ЙотовС какво е забележителна за вас 2019-та година?

С това, че имах според мен, един много добър шанс като археолог, а и моите колеги, с които работя. Това е шанс и за археологията на Варна и на България. Имахме щастието да попаднем на елинистическата крепостна стена, най-вероятно югозападната на античния Одесос, която по-късно през Римския период е била поправена. И до нея една друга стена, която може да се определи като византийска от края на 4-ти, 5-ти, 6-ти век. Възможно е при продължаване на проучването да излезе и входа към пристанището. Върху тези струкури има един военен склад, който е бил построен в периода 1832-1834 г. под ръководството на специално изпратения тук доверен човек на султан Махмуд II – инженер Пепе Мехмед паша. Това е малко известна история, но за първи път имаме шанс в археологически план да попаднем на структури от това строителство и няма значение, че това не е така далеч във времето, само преди век и половина.

Какво ще е бъдещето на тези старини? Как ще прекарат зимата?

Буквално аз и моите колеги трябваше да употребяваме усилия, за да убедим и инвеститора, и изпълнителите особено, в това че е необходимо да се направят там археологически проучвания. Слава Богу, че намерихме такова положително отношение и внимание.

Инвеститорът е община Варна.

Да, г-н Иван Портних беше там на място, запозна се със ситуацията. Главният архитект на Варна Бузев е с голямо разбиране към откритията и с идеи, бих казал в перспектива. Варна има в момента много сериозен проблем с т.нар. Дупка и аз се притеснявам сега това откритие, което имаме в градинката под ДЗИ, да не стане втората Дупка във Варна. Това си е сериозен проблем, няма никакво съмнение.

Питам ви, защото сме туристически град и показването на тези находки по подобаващ начин би било изключително привлекателно за Варна като дестинация с древна археология.

Аз имам усещането, не съм напълно убеден, че главният архитект на Варна е така да се каже в нашия отбор.

Какви са идеите за това пространство?

Най-малкото проучването на обекта да бъде довършено. И най-малкото – зоната с тези археологически структури, където са тези три стени от три периода плюс военният склад от османския период да бъдат показани по някакъв начин. Това не е много трудно. По-трудно е, според мен, да се обособи един парк, който да показва археология и архитектура. Да бъде зона, не само за отдих, но и зона за опознаване на археологията на града.

Във времето как ги виждате?

През пролетта е възможно да приключим тези изследвания. Там има няколко проблема, които са сериозни. Подпочвена вода излиза излиза на близката кота, буквално на нивото на византийския и римския пласт. И при всяка намеса, дори с лопата, веднага избликва вода. Има някакви инженерни решения, сигурно, но не съм компетентен да кажа какви. А другото е ограждането на самата градинка. Това, според мен, би било най-доброто – да се огради, да има някакъв вход, който да бъде за за деня, за да може да се виждат тези старини, а през другото време да бъде затворени, за да бъдат опазени, тоест да има някаква система на охрана. Градинката предоставя добри възможности там да се пренесат част от съхраняваните в музея артефакти, като прословутия питос (бел.ред. делвата, открита пред храма „Св.Николай Чудотворец“ на пешеходния бул.Княз Борис Първи).

Музей на открито?

Да, какъвто е например Римски терми.

А как ще прекарат зимата?

Слава Богу тези старини са доста здрави. Надявам се, че няма да има някакви сериозни повреди по тях. Те са в добра кондиция, няма нужда и от консервация в момента. Според мен, няма нужда да се вземат някакви мерки и да се покриват, макар че Закона за опазване на културното наследство беше необходимо да се направи такова покритие. Това им състояние сега ги пази, даже по-добре, тъй като всяко едно покриване би довело до мухъл, защото там има много влажна среда.

Ще бъдат ли опазени тези находки?

Това е добър късмет за един археологически екип, но това е много по-голям късмет за Варна! Най-големия късмет е, че за първи път имаме случай, когато структури са установени в градинка. Тоест няма да има намеса, тук никой няма да има претенции тук да се построи един голям блок, банка, увеселително заведение и т.н. Тоест това ще си остане градинка. Е, притеснявам се да не остане дупка!

Цялото интервю чухте в звуковия файл:

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Градската галерия във Варна си спомня за Александър Капричев

Тази година варненският художник Александър Капричев щеше да навърши 75. Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна припомня неговия принос в изкуството на морския град с някои от последните му работи – рисуваните в Англия акварели. В първия априлски ден преди дванадесет години пое по небесния си път един от признатите..

публикувано на 31.03.20 в 11:26

Верлен, Ван Гог, Христо Фотев

Имената на тези трима големи в изкуството ще чуете тази вечер в проекта на ДТ „Стоян Бъчваров” „Театърът чете от вкъщи”. 30 март 2020, 19.00, https://www.facebook.com/dramavarna/ . Избра ги Ели Пенчева. Тя е на 23 години. Родена е във Варна. Доскоро е била част от школата на Стоян Радев и Веселина Михалкова Студио „Театър”. В..

публикувано на 30.03.20 в 14:08

Конкурс за поезия, посветен на 140 години от рождението на Йовков

Средношколски конкурс за поезия „Възкресения 2020“ обявява Регионалният исторически музей в Добрич. Той е посветен на 140 години от рождението на Йордан Йовков. В конкурса могат да участват ученици на възраст от 13 до 19 години с до 3 непубликувани стихотворения, като посочат трите си имена, възраст, училище, телефон, имейл и адрес за..

публикувано на 29.03.20 в 16:33

Акордеонистът Димитър Стойков: Здравословна музика е чистата българска народна музика

На 22 март акордеонистът Димитър Стойков навърши 89 години.  Ако го попитате дали му тежат, ще ви каже, че е готов за още толкова. А те, годините, въпреки че не са шега работа, му носят усещането за младост, а духът му на старее. Обичаният музикант смело се отправи към 90-годишния житейски връх.  Аз гледам позитивно. И съм радостен, че успях да..

обновено на 29.03.20 в 16:13

Виртуална изложба "Смешното училище" в Добрич за 1 април

"Смешното в училище" ще бъде показано в карикатури във виртуална изложба за Деня на хумора и шегата - 1 април, съобщават от Младежкия център в Добрич, който организира 17-ото издание на областния конкурс за сегашни и бивши ученици. "Впрочем, конкурсната част отпада, запазваме забавната. Сега имате възможност, докато трябва да стоите вкъщи, да..

публикувано на 29.03.20 в 14:34
Стоян Ганчев

Тракийският певец Стоян Ганчев с нови записи за фонда на БНР

Има много голямо количество, а качеството е малко. Повечето неща са пародия. Това твърди тракийският певец Стоян Ганчев за звукозаписната продукция на народна музика в страната. Повод да го потърся бяха новите му записи с Оркестъра за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов , които слушателите на Радио Варна чуха в предаването "Съботна..

обновено на 29.03.20 в 13:04

Онлайн култура - над 50 събития у нас и по света

Списък с над 50 културни онлайн събития е съставило министерството на културата, съобщават от там. Той може да помогне на почитателите на всички изкуства да направят своята виртуална културна програма. Когато културните мероприятия са отменени, много от музеите, театрите, оперите, филхармониите и библиотеките предлагат все повече безплатни..

публикувано на 28.03.20 в 15:48