Варненци по широкия свят - Димитър Буров

Цигуларят Димитър Буров е роден във Варна. Завършва Музикалното училище в родния си град, а след това Националната музикална академия в София. Още докато учи той се явява на конкурси и печели международни награди. Продължава музикалното си образование в Гилдхол Скул - Лондон, в класа на легендарния цигулар и педагог проф. Ифра Нийман. Две години по-късно получава магистърска степен и специализира камерна музика с Дейвид Такено и Ерик Грумберг. Буров развива успешна кариера като учител, изпълнител, цигулар и виолист.

В разговор с Валери Великов известният цигулар и педагог заяви:

Първата част от живота ми аз съм прекарал тук. Започнал съм обучението си в Музикалното училище тук във Варна, след това съм го продължил в консерваторията в София. Разбира се, че е естествено за един музикант да иска да се връща, да иска да общува с бившите си колеги, приятели, да показва какво е научил извън границите на България, да го връща обратно тук и да намира някакъв начин на симбиоза с това, което тук колегите, музикантите, правят в тази страна.

А кое е нещото, което Ви липсва във Варна, когато сте в чужбина?

Димитър Буров: Не мога да кажа, че нещо ми липсва, просто защото обикновено аз съм във Варна лятото и имаме едно много хубаво време със семейството, почиваме си, разбира се, виждаме се с приятели. Малко или много идеализирам дори Варна като едно място, като един прекрасен остров, на който човек се връща и на който прекарва много добре няколко седмици. Знам, че не е така от гледната точка на хората, които живеят тук. Знам, че проблемите са различни, знам, че има различни предизвикателства и за музикантите, и за изпълнителите, които живеят тук. Но аз поне казвам от моята гледна точка как са нещата.

На този остров, малко или много идеализиран в съзнанието Ви, има ли място, което винаги посещавате, когато се приберете във Варна?

Димитър Буров: Ами те са различни места. Първо, аз съм привърженик на по-дивите места, обичам да ходя на по-диви плажове. Обичам също да ходя на определени ресторанти, които очаквам да посетя като се прибера обратно във Варна. Това са местата, но най-вече, нали, идеята да се виждам с приятели, хора, които са тук, с които съм близък от малък. Това е нещо, което е много важно за мен и това е част от носталгията и в същото време много приятното и красиво чувство, което ми носи всяко едно връщане във Варна.

Вие опровергавате тезата, че истинските варненци не ходят на плаж край Варна.

Димитър Буров: Ходя, намирам някакви по-диви места. Плажове има все още останали такива надолу под Варна, на юг, след Галата. Мисля, че много хора ги знаят, но все още са места, където човек може да отиде и много често да е съвсем сам на плаж. Което е прекрасно, някак си обезсмисля ходене по далечните страни, дали ще бъде в Сардиния или други някакви приказни места. Все още има места тука, където човек може да усети истинския дъх на морето и на непокътната част от природата, което, разбира се, все по-малко се случва, имайки предвид как се застроява и т.н. по комплексите и по цялото Черноморие.

Ние обикновено обичаме да се вторачваме в това, което имат другите, без да забелязваме това, което имаме ние. И го казвам не само относно и морето, и крайбрежието. Относно и развитието на културата, на класическата музика също дори.

Димитър Буров: Така е, малко ни е, като че ли обеца на ухото или как да кажа.. Малко в това отношение не сме като нация, хора, които много добре ценим това, което имаме, това, което сме постигнали и можем да постигнем. Надявам се това с времето да се възпитава все повече и повече, да бъде част от нашия национален, така, багаж да кажа. За това- да се гордеем и да знаем какво имаме и като природа, и като ресурси, и като, разбира се, това, което сме направили като нация.

Цялото интервю с Димитър Буров чуйте в звуковия файл: