Кап. Галин Георгиев: Принуждават моряци да преподписват договорите си

Удължаването на смените е единствено в интерес на корабособственика и в ущърб на моряците. Това мнение изказа в интервю за морското предаване на Радио Варна капитан Галин Георгиев. Наложило се е договорът му да бъде удължен, като е преподписвал два пъти за по два месеца. Така първоначалните 4 месеца по договор, след подписването нарастнали на 8. Моряците са принуждавани да преподписват договорите си, каза още Галин Георгиев. С него разговаря Валери Великов:

Лично вас как ви засегна проблемът със смените на екипажите?

Това беше неочаквано, беше голяма изненада за нас, всички моряци. Специално на моите кораби, процесът на работа беше непрекъснат, нямаше време за отдих и в един момент се оказа, че нашите смени са невъзможни, което беше неприемливо. След като бизнесът движи своя бизнес, нямаше институция, която да ни защити и да принуди собствениците, хората, които сме работили дълго време, да бъдем сменени навреме и да се приберем при нашите семейства. Това беше наистина много тежка ситуация. Лично за мен – четири месеца съм очаквал да се прибера вкъщи.

Вие сте били четири месеца на кораба. Колко, общо, стават с тези четири? 

Осем, но имам колеги, които нямаха този късмет и още са на корабите – десет, единадесет месеца. Другият момент беше, че ни задължаваха да подписваме. Аз имам договор – това не е военна ситуация, и те ни задължаваха да подписваме; и след това ставаме виновни, ако не подпишем и не продължим, а всяко преподписване на договор автоматично добавя два месеца към контракта, така че аз не виждам, защо се допуска това нещо?

Колко пъти преподписахте Вие?

Контрактът ми беше четири месеца. Това значи, че съм преподписвал два пъти по два месеца.

Какво се случва, ако откажете да преподпишете? Чувал съм, че корабът се задържа, защото вече е с нередовни документи

Специално в Австралия, портстейт контролът – AMSA (Australian Maritime Safety Authority),проверяват, но дори да преподписваш много пъти, те гледат в офицалния дневник, кога за пръв път си се качил на кораба и това вече е доказателство, колко месеца си на кораба. Тях не ги интересува дали подписваш, или не, но специално Английският флаг разрешиха удължаване до 14 месеца. Лично аз зададох на нашия директор въпрос, кой измисля тези закони, кой създава тези правила? Според мен това са некомпетентни хора, които се подиграват със здравето и живота на моряците.

Дали са некомпетентни, или е направено умишлено?

Не зная. Аз написах, че са некомпетентни хора, които не разбират от морския живот, защото при нас няма събота и неделя, няма празници, събития и дори да ти плащат, човек се изморява, няма шанс да продължиш безкрайно. Лично аз написах писмо, в което казах, че за мен хора, които стоят по години на кораб, е някакъв бизнес, в смисъл, че те имат някакъв интерес да направят повече пари или от нещо печелят, но който върши съвестно работата си, се изморява. Аз не съм в състояние да работя с години на кораб, не е възможно.

Казвате, че много от колегите Ви не са имали Вашия късмет. Защо се определяте като късметлия, как успяхте да слезете?

Използвах познанствата си и четох повече информация за съответните държави, подходих индивидуално, зададох въпрос на местните агенти – има ли възможност, какви са шансовете за чужденци? След като бях излъган в Сингапур – в последния момент моето име и на трима офицери...ние бяхме в списъка на заминаващите, а там беше последният шанс, аз се почувствах много унизен, изоставен от фирмата и в следващото пристанище попитах, хората казаха – няма проблем за чужденци, и аз просто изпратих месиджа обратно до дома и им казах: „Ето, това е вторият ми шанс да си отида!” и те бяха с вързани ръце. Всичко беше нормално, просто трябва да се плаща. В момента фирми, свързани с полети, транспортни услуги, агенти в момента правят безумни пари на базата на моряшкия труд.

Вие слязохте някъде в Азия, или...?

В Индия. И се оказа, че съм един от много малкото българи, слезли успешно там.

Може би, много хора нямат и желание да слизат там, защото има много заразени и сигурно се притесняват.

Аз не съм много наясно с тази пандемия, с този вирус. За мен паниката, създадена от медии или нещо друго, е много по-голяма, отколкото е в реалност, това е моето виждане. Бях в Китай, когато гръмна тази история. Лично за мен, вирусът, който изтърваха там, няма нищо общо с това, което е в нашите държави. Аз бях свидетел, имам китайци в моя екипаж, всеки ден бях осведомяван и зная как умираха хората. Тук, при нас, е някава паника за грип, който, може би, е малко по-силен от нормалните грипове и много от истината се крие, защото...В Индия годишно умират 50 хиляди души от ухапване от змии – не се споменава, а споменават колко са умрели от коронавирус.

Ще се качите ли пак на кораб и кога?

Не зная, лично аз не искам повече. Даже не и само вирусът – в последните години е борба да се прибера навреме. Не зная защо, много е трудно. Винаги има причини – полет, или няма време, или визите...Изморен съм от постоянната борба в последните пет години да си дойда навреме. Няма какво да крия – пет години контрактът ми никога не е бил под пет месеца. Преди две години просто слязох на петия месец. Това не е нормално, не зная защо го допускат. Това не е XVIII, XIX век. Бяха други технологии, беше много по-спокойно. В момента цялото напрежение за една корабна операция е на главата на капитана – всички решения, всички задачи, всичко е насочено против капитана, и това не може да продължава с месеци. Няма опция, ако работата трябва да бъде свършена правилно.

Защо се бавят смените, при положение, че в същото време има много хора, които чакат и искат да се качат на корабите?

Може би, една от причините е характеристиките – човек, който си върши работата, гледат да го задържат. Не за да се хваля, но имам такова чувство, понеже познавам и доста мениджъри – когато човек си върши работата, те имат интерес да свършим и тази, и тази инспекция, и втората, и този, и този рейс, някъде било много скъпо...Не може, когато един корабособственик печели много пари, да се правят истории и театър за дребна сума, за мен е недопустимо.

Често се случва, не само в България, а и по света – като видят, че си вършиш работата, да те товарят с повече задачи, а тези, които не си дават много зор, не им възлагат такива, така че и при вас е така, явно.

Така е. Тези, които имат по-слаби характеристики, се наемат на работа в по-късен етап, задържат ги, докато тези, които наистина вършат работа, собствениците, мениджърите се стараят да ги използват максимално. Аз много пъти съм писал писма до нашия мениджмънт и им казвам – ако искате човек, когото не можете да промотирате, а да го задържите да работи за вас, между старши помощник-капитан – това е най-търсената, най-неприятната позиция, дайте някакъв процент – 20-30%, вдигнете заплатата, човекът ще има интерес да остане на тази позиция, да работи с вас. Или пък стимулирайте – преди години в БМФ даваха заплати когато контрактът е изтекъл, вдигат заплатата, примерно, с 25% следващия месец, след това става на 50, на 100%. И вече всички страни са заинтересовани. И аз също, и моето семейство ще го разбере – че фирмата наистина има нужда от мен и аз трябва да остана следващия месец или още два. Когато имаше пандемия, им казах – за мен, това е считане на военно положение, това значи да има военен риск, затова обезщетението трябва да бъде повече, а не да започнем да се молим, да се оправдаваме и да преподписваме. Аз не съм съгласен да подписвам, това е техен проблем.

Добре, но ако откажете да подпишете?

Аз никога няма да напусна поста си, аз оставам, работя до първия вариант, но защо трябва да бъда притискан да подписвам? Какво значи договорът за мен? След като не го изпълняват, той няма никакво значение. За мен този договор, това преподписване, защитава единствено интересите на корабособственика – нищо друго, той не защитава моряците.

Има ли Ваши колеги, които продължават да бъдат на кораба?

Има, да. Те са в постоянен контакт с офиса и очакват всеки удобен случай. Проблемът в момента е, че Австралия, Сингапур и Китай твърдо забраниха смените. Чувам, че подготвят отново в Австралия. Няма проблем за европейците. В най-голямата пандемия бяха правени смени в Бразилия, в Канада. Просто Австралия го обърна на бизнес. Преди две-три седмици чух от момчета, които контактуват с мен, че са купували един картон цигари на 120 долара.

Голям бизнес се върти край тези смени на моряци.

Да, така е. В Китай ги задължаваха да стоят в еди-колко си звезден хотел, примерно 70 долара на вечер, което трябва да плати морякът и когато се върне следващия път, да си поемат разходите от фирмата. За мен, ако това нещо е на национална основа, корабособственикът или застрахователите трябва да поемат всички разходи на момчетата.