Режисьорът Елица Йовчева: Личности като Гео Милев липсват в нашето време

„Иконите спят” е онлайн проект между театъра и киното, посветен на Гео Милев, творческа хипотеза за последните 9 месеца от живота на поета.

Режисьор на проекта е Елица Йовчева. Провокирана от личността на поета Гео Милев, тя се заема с нелеката задача да създаде текстове, които са вдъхновени от живота и творчеството на големия поет. Монологичните кино епизоди са заснети и се излъчват онлайн.

Фотограф и оператор е Мария Цветкова. В ролята на Гео Милев, неговата съпруга и агента влизат Цветан Пейчев, Александра Майдавска и Зафир Раджаб.

Проектът се осъществява с финансовата помощ на Национален фонд „Култура“.

Обичате да се предизвиквате, обичате по-нестандартните форми в изкуството.  В този смисъл „Иконите спят“ предизвикателство към Вас самата ли беше?

Със сигурност. На първо място – да, защото изисква голяма доза смелост и е нещо като следваща стъпка в моите творчески търсения, тъй като включва и написването на текст, подбора на подходящ екип, търсене на финансиране, съчетаване на кино и театрални средства. Срещата с публиката, която никога не знаеш как ще протече. В този смисъл е огромно предизвикателство и висока летва, която си поставих.

Защо избирате Гео Милев?

Гео Милев е за мен огромно вдъхновение, от гледна точка на това, че е притежавал една неизчерпаема творческа енергия. И тезите и темите, които е повдигал и разисквал, които са го държали буден  по цели нощи, считам за актуални и необходими в съвременността. Той е иноватор, реформатор на българската литература, на българския театър на българското изкуство като цяло. И на мен лично като творец много ми липсват такива личности във времето, в което живеем. И понеже рядко ги откривам, реших, че бих могла да си позволя да възкреся и интерпретирам една от тях.

Върху какво точно се фокусирате  в „Иконите спят“? Какво изследвате?

Изследвам негероичния образ на Гео Милев и всички онези въпроси, които се стремим да не си задаваме, когато мислим за една икона, за един авторитет. Вълнувам се от човешката същност на Гео Милев, от това какво е правил, когато е бил сам, за какво си е мислил, какви са били вътрешните му борби. Целта ми е да снема ореола му на безпогрешен, безапелационен авторитет и да се докосна до неговата идентичност, личност. Като човек, който среща човек и открива всички причини, поради които после той е станал една голяма възхитителна личност.

Как избрахте актьорите, които ще свършат тази работа?

Ще бъда честна - доста интуитивно. За първи път дадох воля повече на интуицията си, отколкото на рационалния си избор. Това важи за Александра Майдавска и Цветан Пейчев. С Цветна Пейчев съм работила и преди, но за първи път усетих , че за тази много предизвикателна роля той притежава всички качества, които аз не съм виждала, но знам, че са там. Същото важи и за Александра Майдавска.  Бях я гледала в няколко нейни превъплъщения и имах усещането за човек с висок професионализъм, който, въпреки че е толкова млад и все още е по-скоро неопитен, ще подходи много отговорно към задачата.

Зафир Раджаб беше интересен  избор, защото интерпретацията на агента, която пресъздадохме, е доста противоречива. Това не е интерпретация на един възрастен, озлобен, наказващ човек, а по-скоро на един млад човек, който търси отговори.

Разкажете за този формат, който съчетава театър и кино.

Човек би си помислил, че това е компромисен вариант, имайки предвид ситуацията , в която в момента сме поставени и трябва да работим. В момента, в който реших да не подхождам скептично, а по-скоро да се впусна в това приключение, осъзнах, че театърът и киното имат много допирни точки. Трябва са се търсят подходящите изразни средства, които да достигнат до зрителя. Тук това, което се получи, не е изцяло иновативен невиждан жанр, а едно много добро съчетание, по-скоро един танц между актьора и камерата. Камерата, която се движи заедно с актьора, го изследва задълбочено. Тя е око, което вниква в дълбоката му същност. Смятам, че се получи много добър хибрид между театър и кино, с кино средства. Опитали сме се да  намалим театралността максимално, но позовавайки се изцяло на един театрален текст. За да бъдем верни на изкуствата, които отстояваме и в които се реализираме.