Много европейски държави проведоха избори в условията на пандемия. Защо тази тема предизвиква остри дебати и политическо противопоставяне, с този въпрос започваме интервюто с Димитър Ганев от Агенция ТРЕНД. „Нямам съмнение, че ще се справим с изборите, въпреки, че има предизвикателства. Освен пандемията, другото предизвикателство е машинното гласуване.“- каза той за предаването на Радио Варна „Позиция“. Той припомни, че в България такова гласуване с масов характер ще се проведе за пръв път в България:
- Няма как да предвидим всички обстоятелства, за това казвам, че предизвикателството е огромно. Колкото до пандемичната ситуация, да, няколко държави вече проведоха своите избори и се справиха. Въпросът който тук трябва да повдигнем и който е особено важен е свързан с избирателната активност. За пример давам съседната на нас Румъния, която проведе парламентарни избори в условията на пандемия и активността беше 33%. И няма защо да се изненадваме. Всяка една европейска държава, провела избори в последните осем месеца има избирателна активност по ниска от традиционната. Какво трябва да ни говори това? Сигурен съм, че дали на 28-ми март, дали на 18-ти април или някоя друга произволна дата, ние няма да се ме решили здравната криза, няма да сме ваксинирали голяма част от населението. За това и не виждам голяма разлика, кога ще бъдат проведени тези избори.
Не виждам особена логика в мотивите на президента да насрочи датата 28-ми март, да каже, че правителството не е готово с подготовката за този ден, докато негови ексепрти и консултанти го съветват изборите да са на 18-и април. Двете дати не са раздалечени във времето, ще се справят ли с подготовката ако не са готови за първата дата за толкова кратко време?
- Аз не мисля, че това е мотива на президента. Според мен имаше прибързано изказване за 28-ми март, дата за която дори от „Позитано“ изразиха резерви. С тези консултации сега се търси повод изборите да се преместят с три седмици. Казвам 18-ти април, защото 25-ти е Цветница, а 2-ми май е Великден. Което означава, че ще са или на 18-ти април или ще бъдат изместени твърде в м. май. А вече твърде изместени в последния пролетен месец означава, прекалено голяма разлика във времето с първоначалната дата. Но да се върна на въпроса за активността. Ако не сме наясно с датата, аз съм убеден, че на тези избори ще има по ниска избирателна активност. Което е нормално.
Тя никога не е била особено висока, въпреки, че гласуването е задължително.
- Задължителното гласуване без санкция е просто формалност. Сега обаче, социологията, нашата и на наши колеги, например скорошното изследване на агенция „Алфа рисърч“- всички имаме декларативна активност от 50, 55, 60% избирателна активност. Представете си една активност, която, нека да не е като румънската, но да е сходна... не 33 на сто, а примерно 40%. Тогава има ли някой в България който би могъл да предвиди какви ще са резултатите от парламентарните избори 2021-ва година при активност по ниска с 10-15 на сто по ниска от традиционната? Аз не бих се ангажирал с прогноза.
Протестите няма ли да стимулират по висока избирателна активност? Защо бяха те, ако хората не упражнят правото си на глас? Да искаш промяна и да не упражниш вота си за мен е нонсенс.
След протестите навлязохме във втора вълна на коронавируса, която ще бъде основния фактор за по ниската избирателна активност. защото хората наистина се притесняват да излизат от тях, да се струпват на едно място с други хора.
Казаха, че ще има часове за гласуване.
Вижте сега, вие сте гласували, аз съм гласувал. повечето от слушателите също са гласували през живота си. Когато влезеш в секционна избирателна комисия, пред вас има председател, заместник председатели, застъпници, наблюдатели на изборите. това са около 12 до 15 човека в по големите секции които следят изборния процес или го организират. Те са в една стая в продължение на повече от 12 часа. Нормално е част от хората да се страхуват да влязат в едно такова помещение и то при положение, че през същото това помещение преди тях са минали още няколкостотин души да гласуват. Хората се притесняват и това се вижда дори по нашите изследвания.
(цялото интервю може да чуете в звуковия файл- бел. ред.)Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола. Регионалният исторически музей..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..