Как и защо се сменя име на държава или град

През 2011 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън се оказа в много трудна ситуация. Тя пристигна на официално посещение в Мианмар, където военна диктатура беше на власт в продължение на две десетилетия, но сега страната беше на пътя на либерализацията, съобщава Би Би Си.

Пристигането на Клинтън беше от историческо значение - трябваше да бъде началото на сближаването между двете държави и свидетелстваше за подкрепата на САЩ при провеждането на реформи. Но имаше един сериозен проблем: по време на пътуването Клинтън трябваше да бъде много внимателна, за да не нарече случайно Мианмар ... Мианмар.

Факт е, че до 1989 г. държавата, в която пристига Клинтън, беше известна на целия свят като Бирма. Новото име - Мианмар е одобрено от военен режим, който САЩ смята за нелегитимен. И въпреки че новото име постепенно започва да се вкоренява в света, няколко държави, по-специално САЩ, на най-високо ниво използват старото име.

Помощниците на Клинтън заявяват, че по време на това посещение тя е изправена пред труден избор: да обиди приемащата държава, като назове страната Бирма, или да отстъпи от позицията на правителството на САЩ, като я нарече Мианмар.

Клинтън се измъкна от тази ситуация благодарение на фразата „тази държава“, която тя активно използва вместо името на държавата.

Но преименуването на държави и градове понякога създава повече от любопитство на най-високо политическо ниво. Това понякога води до объркване за обикновените хора, които не следят отблизо как някои държави променят имената си.

Това, което може да изглежда объркващо за някои, се възприема от други като възстановяване на историческата справедливост и скъсване с колониалното минало.

Това беше една от причините за преименуването на Бирма, която беше под британско управление повече от век. Подобни съображения са и за други държави, които се борят за това техните или техните градове да се наричат така, както смятат за правилно.

Истинският бум на преименуването на страните по света започва през втората половина на миналия век, когато в света се появяват голям брой нови независими държави, които сменят имената си, сбогувайки се с колониалното минало.

Сред тях е и Шри Ланка, която светът отдавна познава като остров Цейлон - дори от момента, в който португалците му дават такова име през 16 век. След това островът попада под контрола на Холандия, след това Великобритания, но името му остава непроменено.

Едва през 70-те години страната първо получава името Република Шри Ланка, а малко по-късно става Демократична социалистическа република Шри Ланка.

Подобни „биографии“ в десетки страни, които след придобиването на независимост скъсват с колониалното си наследство: Зимбабве (което по едно време имаше името Южна Родезия), Мали (някога беше френски Судан), Белиз (бивш британски Хондурас), Буркина -Фасо (наричана Горна Волта).

Някои държави сменят имената си няколко пъти. Например Камбоджа, която успях да посети както Кхмерската република, но също и като Демократична Кампучия и отново Камбоджа - при всяко преименуване на силите, дошли на власт, те подчертават, че отварят нова страница в историята на държавата.

Сбогом на времето на колониализма не пропуска имената на големите градове: през 2001 г. индийската Калкута стана Колката, така че името да съответства на звука на името на мястото в бенгалски, а не на езика на колониалистите. По-рано Бомбай беше преименуван на Мумбай, а Мадрас, един от най-големите градове в Индия, Ченай.

Вярно е, че промяната на топонимите от самите държави не винаги означава, че целият свят ще забрави старите, дори когато други държави официално признават преименуването и се съгласят да ги използват в публичното пространство, хората често продължават да използват старите имена в ежедневието.

Същият Мианмар, въпреки че по това име е признато от ООН и повечето държави по света, за мнозина, дори в самата страна, все още е Бирма, дори 30 години след преименуването.

И цейлонският чай е цейлонски и половин век след преименуването на острова и не започна да се нарича „шриланкийски“, иронизират критиците преименуването.

Желанието за възстановяване на историческата справедливост и символично скъсване с миналото е характерно и за бившите републики на СССР.

През януари 2021 г. Литва официално одобри новото име на Грузия, което сега ще се използва в официалните документи - Сакартвело. Така самите грузинци наричат своята държава.

В света страната се нарича най-често или от руската дума „Грузия“ или английския вариант „Джорджия“, по името на св. Георги.. И ако грузинците нямат специални претенции към латинския вариант, който се е закрепил в повечето чужди езици, то към руския, който е широко разпространен предимно в Източна Европа и няколко азиатски страни, има достатъчно от тях.

Името "Грузия" в страната се свързва с дълги години липса на независимост в рамките на Руската империя и СССР. Ето защо грузинските власти отдавна призовават други страни да се откажат от използването на това име.

Междувременно, беларусите спорят с Русия от почти 30 години, която продължава да нарича страната им не „Беларус“, за което настояват, а „Беларусия“.

След като Литва се съгласи да узакони новото име на Грузия, се оказа, че и белорусите имат определени претенции към литовците. Лидерът на белоруската опозиция Светлана Тихановская предложи литовските власти да използват името Беларуси, за да определят Беларус, а не Балтария, както е сега. Според Тихановская сегашното литовско име се възприема като копие на руския език, което води до погрешна асоциация с Русия.

Киргизите също се включват в борбата за правилните имена, които не харесват факта, че тяхната държава, която след разпадането на СССР започва да се нарича Киргизстан, в Русия продължава да се нарича "Киргизстан" - в това отново критиците виждат спазването на имперските традиции.

За киргизите, беларусите и молдовците (които също не харесват руското име „Молдавия“, а не „Молдова“), много руснаци обикновено имат един и същ отговор: това са правилата на руския език.

Украйна

Въпреки че Украйна не трябваше да променя радикално името си след придобиването на независимост, тя трябва да спори с целия свят заради английския член the , който много политици и фигури от англоговорящите страни обичат да добавят към Украйна.

В това критиците виждат смисъла на възприемането на Украйна като част от Русия, а не като отделна държава. Те казват, че на английски членът обикновено се използва за препратка към региони или територии и обикновено не се използва по отношение на независими държави.

Статистиката на „Google Books“ показва, че формулярът за Украйна наистина е популярен в англоезични източници в продължение на много десетилетия, но с течение на времето той започва да отстъпва на Украйна.

Но дори и сега формата the Ukraine често може да бъде чута дори от водещи западни политици, включително президента на САЩ.

Когато през 2019 г. избухна скандал около разговор между Доналд Тръмп и Владимир Зеленски и думата „Украйна“ постоянно се чуваше в американските медии, украинското посолство в САЩ не се уморяваше да напомня на своите западни читатели в социалните мрежи: „Украйна, а не the Ukraine“.

Не Нова Зеландия, а Аотеароа

Също така се случва страните да мислят за преименуване, но въпросът все още не стига до конкретни решения.

От няколко години в Нова Зеландия тече публична дискусия за премахването на европейското име и одобряването на ново – Аотеароа. Това е името на страната на езика маори, местното коренно население.

Думата Аотеароа, която може да се преведе като "земя на дългия бял облак", отдавна е станала често срещана в Нова Зеландия и е добре позната на всички нейни жители като алтернативно име за страната.

Привържениците на преименуването смятат, че новото име би било по-исторически справедливо и освен това би подчертало уникалността на страната. Те също така предлагат не само промяна на името на държавата, но и големи градове като Уелингтън или Крайстчърч. Те искат да наричат първата Те Фанауи-а-Тара, втората - Отаутахи.

Критиците, напротив, казват, че името Аотеароа може да не е толкова обединяващо за днешното мултикултурно новозеландско общество. Освен това, в исторически план се отнася само за един от регионите на страната, а не за цялата й територия.

Но освен исторически и политически аргументи, тези, които съветват да не бързат с преименуването, има и друг аргумент: финансов. Според техните оценки, ако вземем предвид всички разходи на страната, които ще произтекат от смяната на името, ще бъде събрана значителна сума - около 1 милиард долара.

Когато не искате, но трябва

Преименуването на държави не винаги е свързано с голямо желание на жителите му да предприемат такава стъпка: попитайте например Северна Македония, която не толкова отдавна беше само Македония.

Ако за други страни промяната на името обикновено се превръща в начин за утвърждаване на разбирането им за историческата справедливост, за македонците преименуването, напротив, означава отказ от техните принципи.

В продължение на почти 30 години македонците спореха за правото на името „Македония“ с Гърция, която включваше едноименния регион. Може би този спор щеше да продължи безкрайно, ако Гърция нямаше ефективен начин да окаже натиск върху съседите си: страната блокира желанието на Македония да се присъедини към НАТО и ЕС.

В резултат на това страните успяха да постигнат компромис - преди две години Македония е преименувана на Северна Македония.

И въпреки че спорът може да се счита за разрешен на правителствено ниво, не всички сред жителите на двете страни са доволни от този резултат.

Хиляди протести срещу новото име се проведоха от двете страни на гръцко-македонската граница: македонците не бяха доволни, че думата "Север" ще се появи в името на тяхната държава, гърците - че "Македония" все още ще остане там.

Не ни бъркайте!

Не е толкова трудно да се объркате в цялото разнообразие от нови имена. И понякога държавите се преименуват точно, за да се избегне объркване. Но това може да обърка чужденците още повече.

Така през 2018 г. африканската държава Свазиленд изчезна от политическата карта на света, която местният крал реши да преименува.

За какво? Тъй като Свазиленд много приличаше на Швейцария, тоест английското име за Швейцария. „Винаги, когато отидем в чужбина, хората си мислят, че сме от Швейцария“, обиди се монархът Мсвати III.

Но ако сте крал, не е толкова трудно да разрешите такъв проблем: Свазиленд вече го няма, сега е Есватини.

Кой е следващият?

Може би Филипините. Поне през 2019 г. президентът Родриго Дутерте заяви, че обмисля да преименува страната. Новото име на островната държава може да стане „Република Махарлика“.

Причините за евентуалната промяна на името са същите, както и за повечето други страни, които са се съгласили: раздялата с колониалното минало.