Проф. Евгени Станимиров: Редица сектори в икономиката се съвземат по-бързо от очакваното. Не може да се каже същото за туризма

В средата на миналата година, ректора на ИУ Варна проф. д-р  Евгени Станимиров, заяви за предаването "Позиция", че младите хора в България трябва да развият предприемаческа култура. Че процентът на хората у нас, които са самонаети, които стартират такъв бизнес е много малък и е от порядъка само на 13%, при жените 7 на сто, а при завършващите висше образование 3.6-3.7%. Това са нива далеч под средноевропейските, което означава, че трябва да развиваме предприемаческа култура. Как спомогна или попречи пандемията на тези тенденции и въобще има ли някакво отношение към тях според проф. Станимиров към днешна дата:

-Смятам, че това което съм казал преди време важи с пълна сила все още. Българските компании или голяма част от тях, особено ако говорим за микропредприятия, нямат анфинитет към иновации. Т.е. не успяват да се справят толкова добре. Едва 0.8% от микропредприятията иновират, срещу много по висок процент в страните от ЕС. По отношение на самонаетите лица и тези които развиват предприемачески умения сме три пъти по негативно представени в сравнение със средните стойности за Евросъюза.

Не бих казал, че точно този таргет хора и бизнес е повлиян съществено от кризата, защото ако гледаме данните може да направим няколко извода за нашата икономика към момента. И тук да вметна само, че правим анализ на икономиката като цяло, а не по отделни сектори. Въпреки, че може да коментираме и отделни браншове. Защо правя това уточнение? Много често представител на конкретен сектор от икономиката който е силно засегнат се опитва по някакъв начин да трансферира неуспеха на конкретна фирма или конкретен сектор върху цялата икономика, което не е коректно. С други думи, ако трябва да направя няколко извода от официалните данни с които разполагаме от Световната банка, Евростат, НСИ бих казал първо, че икономиката не търпи вакуум. Това е една флуидна система или мрежова структура, която предполага свързаност и по различни линии това може да го установим както по отношение доходността на държавните ценни книжа, акции, фискална, парична политика и т.н.

Вторият извод който мога да направя е, че за добро или за зло, ние се научихме да живеем с вируса. Защото следейки данните за икономиката, те не са чак толкова лоши. В едно друго интервю бях споменал, че българската икономика е сравнително пощадена и продължавам да го твърдя, гледайки данните, това е видимо.

Третия извод който мога да направя е, че икономиката е една стратифицирана система, т.е. не може да разсъждаваме по принцип, тъй като икономиката се развива на различни скорости и ако не се лъжа, за Радио Варна през миналата година изразих една хипотеза, която се потвърди още през април и се затвърди през май и юни, че икономиката ще се развива на различни скорости. В смисъл на това, че ще има различни фирми които ще растат много бързо и такива които ще бележат ръст много бавно. Ще има и трети които по силата на скачените съдове ще претърпят негативни или позитивни ефекти, а ще има и такива които ще за в тотален локдаун или забранителен режим. И още един извод- имахме втори локдаун, но се се получи втори срив. Ако тази теза трябва да бъде облечена в данни, през второто тримесечие на миналата година, ако спада в ЕС беше от порядъка на 14%, при нас беше в рамките на 8.5 на сто. Имам предвид в темпа на прираст на БВП. През третото тримесечие Евросъюза достигна нива от 4.2%, а за България беше 5.2%. в края на годината достигнахме 3.8 на сто отрицателен прираст на БВП. Което показва една устойчива тенденция на подобрение в брутния вътрешен продукт, независимо, че темпа е отрицателен, вижда се устойчивост на тенденцията.

Защо не се случи втори срив, при втория локдаун според вас?

Има няколко причини за това. От една страна фискалните стимули в Еврозоната помогнаха, включително и в България. Но те ще предизвикат бюджетни дефицити, които ако трябва да бъда по точен, се очаква да достигнат около 9% от БВП на редица държави. Ще отворя една скоба. Един от критериите на Маастрихт, че бюджетния дефицит не трябва да надхвърля 3 на сто от БВП. Но през последните две години правилата няма да важат. Втората причина, защо нямаше такъв срив в българската икономика, се дължи частично, на разсрочването на кредитите на фирми и домакинства. От там не се случи рязко намаление на потреблението или сътресение на голяма част от бизнесите, каквито наблюдавахме през март и април, когато голяма част от бизнесите бяха в ступор. И третото обяснение е, като говорим за икономиката като флуидна система и една мрежова структура, много бързо се наблюдава развитието и връщането към нормалнастта на Китай, Япония и периферните азиатски икономики. И то вече няколко месеца, в Япония индустриалното производство бележи ръст, в Китай се очаква за 2021-ва година БВП на Китай да бъде около 9%. Дори в Европа, швейцарската икономика за четвъртото тримесечие отчете ръст от три на сто при прогноза за стагнация. Но дори и българската икономика се представя добре, на фона на очакванията.

Казвате, че след пандемията в икономиката ще има негативни и позитивни знаци, че навиците ще се променят, бизнеса ще се преструктурира, политиките и регулациите ще са нестабилни, поради разлики в политиките на държавно ниво. Точно в този контекст, и последното което казахте, че азиатските икономики бележат ръст на производство и БВП, докато в Европа все още са с отрицателни стойности. На този фон как мислите, че ЕС може да достигне споменатите икономики от далечния Изток?

В зимната прогноза, ЕК очаква ръст на БВП от около 3.8-3.9% за следващите две години в Еврозоната и същите стойности за целия европейски съюз. Няма как да се очаква обаче, че тази прогноза ще засегне равномерно всички членове на ЕС, като отделни държави. Имам предвид Испания, Италия, Франция, които се представят по зле отколкото средно страните от Евросъюза и Еврозоната.

В България очакваният ръст е от около 2..7% за тази година и доста по бърз ръст се очаква през 2022-ра, от около 4.8-4.9 на сто. Вътрешното потребление и експорта ще повлияят позитивно. Много хора с които разговарям казват, че според тях има сериозна инфлация. Реално данните показват, че средногодишната инфлация е спаднала до 1.2% през 2020 поради спадане цените на енергията и отслабване динамиката цените на услугите и непреработените храни, като се очаква инфлацията да се увеличи на 1.7, с тенденция до 1.9 през следващата. На какво се дължи на практика тази различна интерпретация. На това че инфлацията се изчислява на голяма потребителска кошница с много продукти. Ако един потребител, да речем купува хляб и някои основни продукти, познава цените, ако има увеличение цената на хляба, решава, че има изключително висока инфлация, тъй като е чувствителен към цената на този продукт. Има обаче други потребители, които не потребяват хляб, купуват други продукти, където има намаление и остават с усещането, че има дефлация. Реално, лятото НСИ отчиташе дефлация, а в момента се отчита средногодишна инфлация от 1.2 на сто. Даже в момента може да говорим, че има условие за рефлация, термин който много рядко се използва, но това е проява на фискална политика която има за цел, да увеличи БВП и да стимулира потреблението. Това става, чрез увеличение харчовете на държавата или редукция на данъците, примерно с ДДС. Също намаляване на лихвени проценти, повишаване на парично предлагане. Идеята е, да влезем в едно нормално състояние на цикъл.

Трябва ли хората в туристическия бранш да са притеснени? Питам ви и в качеството ви на ръководител на университет, който обучава кадри в тази специалност. А и туризма не е сам по себе си, той не е само хотели и услуги, той захранва и поддържа, цели отрасли- като почнем от хранително вкусова, превозваческа дейност, банкови услуги и разплащания, строителство и т.н.

Ето например Италия и Испания са държави които разчитат на туризма в голяма степен. Гърция също. И там ситуацията в този отрасъл е достатъчно тежка... обичайните туристически клиенти, да речем азиатци, китайците, японците, корейците, или американците, които са обичайните клиенти на този вид услуги особено в Европа, почти престанаха да пътуват, а и всеки вече въвежда паспорти и удостоверения за имунизация, тестове... въобще, да правиш туризъм в днешно време е голям главобол, несигурност в утрешния ден. А говорим за бизнес, който бележеше ръст всяка година преди пандемията.

Това, че един от основните браншове които формират БВП е видно от данните за националната икономика, темпа за прираст на БВП, който за третото тримесечие се представи от очакваното и по зле от средното за ЕС. Причината беше, че туристическия бранш беше много сериозно ударен от пандемията. Независимо, че съвпадна с разхлабване на мерките, една част от субектите решиха да не отварят своите обекти, защото се оказа, че разходите за самото пускане в експлоатация, ще бъдат много повече от приходите които ще бъдат генерирани. За радост този бранш оказва много силно влияние по линията на скачените съдове, с поне сигурно 15 други бранша, т.е. дава поле за развитие на други браншове. За съжаление обаче, локдауна се отрази много силно върху туризма. Не случайно туроператори поискаха да бъде създаден фонд за гарантиране на пътуванията в размер около 70 милиона лева, за обезпечаване на пътуващите, при изпадане в несъстоятелност на туроператора при форсмажор. Нека да припомня, че България е една от страните отделящи най- малък дял от БВП за подпомагане на туристическия сектор. Няма и 7% от БВП. При други държави тази помощ е осезателно по силна и голяма.

За съжаление, това е един от браншовете които много трудно ще се възстановят от кризата. За разлика от други браншове които работят много добре. Примерно индустрията отчита много бързо възстановяване, търговията отбелязва ръст от процент, спрямо същия период на предходната година. Като цяло потреблението се развива доста добре, видимо е от ръста при ДДС и акцизи. Реално погледнато имаме 670 милиона по високи суми събрани от основни данъци и вноски за същия период 2019 година.

Но за съжаление, ако се върнем на туризма- ще има сериозно преструктуриране, оборотите на туристическите фирми се свиха много драстично. Едва ли сектора би издържал много дълго по този начин. Това разбира зависи и от други фактори- ограничителни мерки, ваксинация, дали ще има или няма имунизационни паспорти, писиар тестове. На наднационално ниво, какво ще се случи с пътуванията, има много фалирали превозвачи. Така че, като цяло, много е тежко състоянието на този сектор.