Варненският театър за един век: Актьорите говорят

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ чества 100-годишен юбилей. По повод годишнината Радио Варна стартира поредица в предаването за култура "Гравитация нула", в която запознава своите слушатели с интересни факти, събития и личности, свързани с развитието на Варненската драма. За живота в театъра сега и преди ще разкажат хората, въвлечени в магията на това сценично изкуство.

Грациела Бъчварова: Това бяха най- хубавите ми детски спомени, защото съм била шестгодишна. Тогава ме заведоха в Народния театър, някъде между 5-и- 6-и ред на партера. До ден днешен, когато заговоря за този момент, усещам миризмата на етер и лепило, тази прекрасна миризма, която се усещаше, като се отвореше завесата на театъра.

Михаил Мутафов: Без да обичаш театъра не става. Както знаем, там заплащането не е за хвалене. Трябва да има някаква любов, някаква привързаност към театъра, нещо, без което не можеш. Театърът е като дрога. Най- хубаво е да обичаш работата си, хобито ти да е работата ти. Само тогава се получава. Когато играеш на сцената, ти не можеш да си съвършен, важен е стремежът към честност. Гледал съм да бъда честен в работата си, доколкото мога, разбира се, все пак ние сме актьори.

Милена Кънева: Ако една роля е успешна, това означава, че си намерил някакво местенце в себе си, което да уголемиш и да се получи нещо, което ужким е далечно от теб, но то съдържа частичка от твоя ген. Всичко това е много сладко, защото е някаква терапия. С това сме облагодетелствани артистите, че работим върху себе си. Съзнателно или не, ровичкаш в себе си и тези неща ги изписваш там отстрани. Все още нямам желание да работя в застрахователно дружество, на касата на някой магазин, или някъде, където ще ми дават повече пари. Хубаво е, защото ако човек няма хъс и не го дърпа, няма смисъл да стои там като един умрял лебед.

Свилен Стоянов: Аз не съм от актьорите, които бързо слагат костюм, бастун, очила, реквизит. За да пристъпя към външната характеристика, според мен има два подхода - отвътре навън и отвън навътре. Аз винаги тръгвам отвътре навън. Не мога да тръгна да правя песонаж и да го рисувам отвън, ако не съм го разбрал. Неспокоен съм, докато го разбера. Понякога се събуждам през нощта, нещо ми щуква в главата и си го записвам някъде да не го забравя, защото на другата сутрин ако го прочета, ще разбера, че не е било сън. Търся образа, а когато смятам, че асм го открил, трябва да го договоря с режисьора. Ако се договорим е добре, но ако не се договорим, трябва да намерим начин, да намерим пресечни точки. Мога да кажа, че пътят не е лесен, защото домашната работа на актьора в никакъв случай не е малка. Тя дори понякога е повече, отколкото работата в театъра.

Ние сме като алпинисти. Винаги съм казвал на колегите, че е много важен следващият базов лагер. Върхът е енигма, но базовият лагер е важен, а той се строи най-малко от двама, ако не и от всички.

Театърът е съвкупно, взаимно дишане, усещане, радост и болка. Истинският спектакъл се случва само, когато Негово Величество Зрителят е ответен, свободен, осмислящ, чувствителен към това, което правим. Театралното представление е днес и сега, никога не може да бъде вчера или утре. Може да се занимава с въпроси от вчера и утре, но никога не може да бъде вчера или утре. То трябва да бъде днешно представление, защото зрителя е днес и сега, тук, в момента.

Юлияна Чернева: Мисля, че ние, актьорите, сме благословени. Да, благословени сме с тази професия. Тя е прекрасна, красива и безкрайно трудна, но смятам, че имаме божия благословия. Даден ни е шанс, възможност, някакво благоволение, че ни е позволено да практикуваме тази професия. Нашият живот по този начин е станал по-интересен, по- богат. Това да се срещнеш с най- различна литература, драматургия, пиеси, романи, които са драматизирани. Изключително интересно е да се срещаш първо с най- различни автори - български  и световни. Второто, което е, работиш с различни режисьори. Третото - най-прекрасно нещо, всяка вечер ти си друг човек, ти си различен за 2 -3 часа, ти си в кожата на някой друг. В този наш един-единствен живот, който на всеки един от нас му е отреден и колкото му е отреден, ние сме щастливците, които в един живот, освен живеейки своя собствен, можем да изживеем още стотици други. Това мисля, че е най- голямото богатство на нашата професия. Благодаря на Бог, на съдбата, на това, което можем да наречем космически разум, че ми е отредил това, с което най-много искам да се занимавам и което безкрайно обичам - удоволствието от играта на сцената.