Уют с аромат на кафе в живота и в картините на Мария Чакърова

В третия ден на Възкресение Христово ви срещаме с Мария Чакърова. Тя е част от групата участници в проекта, завършил с изложба „Кафето. Друг начин на употреба.“ Първата част от нея вече бе представена във Варна, а втората предстои да бъде показан утре в Галерия 8. За кафето като култура, начин на живот, вдъхновение и материал за създаване на изкуство, разговаря Даниела Стойнова с художника Мария Чакърова. Един разговор, в който топлината на кафето се превръща в топлота върху белия лист, а светлината в рисунъка изплува сред тъмните краски на утайката.

Какво кафе пие Мария Чакърова? Турско, еспресо, шварц?

Това е еспресо и малко утайка от турско.

Смесица от култури...

Да. Смесица от два вида кафе: еспресо и турско.

Какво може да се нарисува с кафе?

Всичко.

А като изсъхне?

Като изсъхне то си е кафе. Както акварела. Там, където има утайка трябва да се фиксира по някакъв начин, защото тя като изсъхне и пада.

Вие какво нарисувахте?

Моите обичайни неща - интериори.

Интериор с кафе по-уютен ли е ?

Да. определено.

Има нещо топло в него.

Има топло, защото и кафето е в кафявите тонове. Много приятно. Много хубаво се рисува

Вие обичате ли докато рисувате да пиете кафе?

Аз пия едно кафе сутрин обикновено. Еспресо.

Дълго?

Не. късо. Черно късо без нищо.

Внимавайте! Серийните убийци обичали кафе без захар.

Може. Не съм още станала, но всичко се случва. Може и това да стане.

На кафе може да се гледа, а на рисунка с кафе?

По-трудно. Въпрос на въображение.

Вие виждате ли понякога картини в чашата си?

От еспресото не се получава добре. Трябва турско да пиеш. Навремето като ученичка имахме даже гледачка. Една наша съученичка гледаше на кафе.

И каза ли Ви, че ще станете художничка?

Не. Не ми каза. Аз не вярвам в тези неща. Нямам нагласа и може би за това не ми е предрекла.

Ако трябва да се нарисува животът Ви с кафе, каква ще е тя?

Светла.

Не толкова с черна утайка.

Няма значение. Дори и с утайка пак има светлина. Зависи как ще се направи.

Какво държи душата в тези трудни и малко бездуховни времена?

Трудно е това, че избягвам да се видя с колеги, но отивам да разгледам изложбите.

За изкуството трудно ли е това?

Трудно е. Да. По телефона се чуваме, по вайбър обменяме мисли.

Ще има ли онлайн изложба на Мария Чакърова?

Ако направя изложба, то тя ще е реална.

И каква?

Още не съм решила.

Пандемична?

Ще бъде по-скоро ретроспективна с мои черно-бели графики.

Колко години изминаха откакто рисувате?

От 53 години излагам.

Това ли е смисълът на живота всъщност?

Не е само това смисълът. Смисълът е да имаш и семейство. Но това ми е работата. Винаги съм я обичала. Тя ми е работа и хоби.

А сънувате ли?

Сънувам, че рисувам нещо, но никога не успявам да го пресъздам на следващия ден.

Казват, че най-красивото се виждало насън.

Може. Но някак не ми се получава. Понякога се оставям и рисунката ме дърпа. Тя подсказва накъде да бъде. А що се отнася до пандемията,  художникът по принцип е самотен човек. Той стои сам в ателието и си рисува. Няма нужда от публика.

Интервюто с Мария Чакърова можете да чуете в звуковия файл.