Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Здравка Евтимова: Всичко зависи от духовния строй на отделния човек

Здравка Евтимова
Снимка: БГНЕС

Писателката Здравка Евтимова се срещна с читатели във Варна. Срещата беше част от програмата на четвъртото издание на литературния фестивал  „Варна Лит”, който се проведе в Морската столица.

"Независимо какво е времето във Варна - Варна е перла в короната на мечтите ми за морски град", каза голямата българска писателка Здравка Евтимова в интервю пред Даниела Стойнова. Целия разговор може да чуете в прикачения звуков файл:

На колко езика пишете?

Когато работя с български език, аз не работя, а просто се разтварям. Ако мога да сравня българския като звездолет, то аз съм една бурмичка, която се слага на изтривалката пред звездолета. Обаче пак си ценен и пак си необходим, пак има смисъл от теб, така че пишейки на български, имам чувството, че хилядолетията, стотиците години на нашата история идват в книгите ми. Някакви такива народни думи идват, които и аз не знам откъде. Когато пиша на английски имам идеята, ако не – усещането, и тогава пиша, и не гледам, и не мисля за глаголните времена, идиомите, а просто пиша....

А има ли го българското в книгите, написани на английски език? Схващат ли го американците това?

Да, даже са ме питали „къде е това място?“, могат ли да го видят. За една къща в Радомир, за която съм писала, искат да отидат да я видят. Едно сребърно кладенче, за което съм писала, също искат да отидат и да го видят.

Чета разказите Ви и от телефона в един сайт, което е много удобно.Това начин ли е да стигнете и до по-младата публика, която живее в телефоните си?

Забелязвам и аз, че младостта има тенденцията да използва най-върховите постижения на технологията – четат на телефон, таблети, слушат аудио книги, на които и аз съм много голям привърженик. Аз много обичам аудио книгите, имам чувството, че ме хващат и ме завеждат на мястото. Аз пътувам като още 25 000 други перничани за работа Перник – София / София – Перник...

Не сте се преместили в София, макар че сте имали предложение?

Да. За мен Перник е такава твърдина, която е ненадмината с никое друго място, където и да съм била. Това го казвам много категорично с две ръце на сърцето. Обичам мястото си, обичам комшийките си, обичам приятелките си. Като се прибирам от работа вечер, най-рано в 8.30 ч., защото влакът е час и нещо, сядам при тях на пейката, говорим си и все едно не съм била на работа.

Ако сега Ви предложат голяма кариера в САЩ, защото там Ви ценят, като Ви осигурят абсолютно всичко, няма ли да се съгласите?

Бих работила 6 месеца до 1 година. Имам такова предложение да отида в Китай, в един от университетите в Пекин, но го отказвам за сега. Ходила съм, изнасяла съм такива лекции за творческо писане, имам две книги там.

Интересно е как звучи Здравка Евтимова на китайски?

Името ми е непроизносимо, с 3-4 йероглифа, изглежда все едно са няколко мравки, съсечени и натрупани на листа. Хората казват, че това не може да бъде произнесено и ми казват Ана. Дори издателят ми в САЩ ми казва Ана.

В момента нахлува в живота ни една безпардонност – на пътя, в градския транспорт, където не отстъпват място на майки с деца; блъскат се по опашки, въпреки ограниченията; използват много грозен език на омразата. Всичко това не трябва ли да се облагороди, промени и превъзпита?

То не толкова да се облагороди, защото все едно да искаме да облагородим щира – този плевел, който изпива жизнените сокове на полезните растения. Плевелите трябва да бъдат изкоренени, за да имаме хубави постижения, хубав зеленчук, хубаво благородно растение. Всичко зависи от духовния строй на отделния човек – как той се чувства. Аз смятам, че тази агресия, безпардонност произтича всъщност от безпомощността на човека, от липсата на истински качества и способности да докаже себе си. Във всеки човек е заложено желанието да бъде забелязан с добро, но как да бъде забелязан с добро, когато той не притежава знания и е проспал годините в училище. Той не надгражда способностите си и остава с грубостта да го забележим. И той може би се радва на тази момента слава, че е забелязан, но по-късно самият осъзнава, че човек не се е родил амеба или гол охлюв...

ВИЖТЕ ОЩЕ

Архитект Лъчезар Костов: Още не сме дорасли достатъчно за да ценим културното ни наследство

Архитект Лъчезар Костов е роден през 1988 година в Плевен. На 18-годишна възраст се записва да учи „Архитектура” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” . В момента е главен инспектор в Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство към Министерството на културата. От няколко дни, той вече е дипломант в..

публикувано на 18.06.21 в 10:00

Пътуването в снимките на фотографа Делян Вълчев

„In Transit“ се нарича изложбата на потомствения фотограф Делян Вълчев, която се открива днес във Варна. Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ приютява дебютната самостоятелна изложба на фотографа, който улавя лицата на пътниците в метрото на Ню Йорк. Забързани, уморени, изнервени, замислени, отчуждени, унесени или просто безразлични са..

публикувано на 17.06.21 в 11:04

Д-р Весела Банова: Аутизмът не е болест

Семинар на тема „Опорни точки за работа с деца аутисти“ се провежда във Варна. Един от преподавателите в обучението е д-р Весела Банова – психоаналитик, клиничен психолог и доктор по социология. Целият й професионален път е минал покрай работата с деца. От 2002 г. до 2008 г. е зам.- председател на Държавната агенция за закрила на детето. От 2008..

публикувано на 16.06.21 в 09:05
Любомир Бенковски в студиото

Ще изяде ли телефонът фотоапарата

Мобилните телефони с всеки изминал ден заприличват все повече на компютри и професионални фотоапарати и видеокамери. Оптиките им за снимане се усъвършенстват, и заради това логично се питаме ЩЕ ИЗЯДЕ ЛИ ТЕЛЕФОНЪТ ФОТОАПАРАТА. Според мнозина класически фотографи, няма как фотоапаратът да бъде заменен от един мобилен телефон пък било и с високо..

публикувано на 15.06.21 в 12:15

Мария Касимова - Моасе: Най-интересни са пътешествията на душата към някой друг

Мария Касимова-Моасе е журналист, писател, разказвач на истории от дете.  Тя е дъщеря на големия актьор Хиндо Касимов.  Да си дете на някой, който е направил нещо и хората го знаят, винаги е много отговорно. Всеки очаква първо, че ти сам не се справяш, а името е това което ти помага и в последствие трябва много повече да доказваш, отколкото на..

публикувано на 14.06.21 в 13:26

Диaна Димова: Без носии губим родовата си памет

Юбилейната XXV национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“  се проведе тази събота и неделя във Варна. Този уникален за времето си форум събира през годините вдъхновени изследователи на българската история, на духовния път на българите през вековете и стана свободна трибуна за преодоляването на..

публикувано на 13.06.21 в 12:52
Даниела и Димчо Димови в своя малък рай, на една врата разстояние от дома

Семейство Димови - пазителите на най-вкусните закуски във Вълчи дол

Няма по-добра храна от закуската, а днес е и Спасов ден. Хлябът, насъщният е храната, която трябва да присъства на трапезата ни винаги. Няма по-голямо нещо от хляба са казали старите хора. Хубаво е, че все още има хора, които пазят старите рецепти в тефтер и го разгръщат всекидневно. Влизаме във фурната на Димчо и Даниела Димови във Вълчи дол. Всеки..

обновено на 10.06.21 в 10:42