Градската художествена галерия представя "Жанрове в живописта" днес при вход свободен

Експозицията, разположена на целия първи етаж на галерията, представя близо 100 произведения на 65 значими български автори, творили от първите десетилетия на ХХ век до наши дни. Мащабната изложба е част от традицията на галерията в началото на всяка година да представя пред варненска публика богатството на своите фондове.

Класикът на маринистичния пейзаж Александър Мутафов е представен с образеца „Вълни” от 1934 г.  Марио Жеков – един от утвърдените български художници в морския пейзаж от първата половина на ХХ век, е представен с пейзаж от Балчик, създаден около 1940 г. Към варненската маринистична традиция принадлежи художникът Милен Сакъзов, чиято композиция разкрива безспорния живописен талант, с който авторът претворява природата посредством триизмерност и плътност на формата на вечно менящата се морска стихия.

Жанрът на пейзажа е предпочитан и от художника Янко Маринов, основател и пръв директор на Художествена галерия във Варна. Неговите изгледи от Италия и България са рисувани пленерно с отривиста и точна мазка в характерен постимпресионистичен стил. Големият талант на Борис Денев се открива в живописната творба “Пейзаж от Кавала” от 1942 г., изграден в стегната композиция, в която художникът успява да свърже пространствени плановете.

Изключителната пластична култура на художника Ванко Урумов се открива в неговия пейзаж „Остров Алхон” от 1977 г., както и в натюрморта „Московска керамика” от 1976 г. и фигурата „Разходка във Версай” от 1981 г. Във всички тях може да се изследва художествената интерпретация на документалисткия момент и архитектоничния принцип на създаване на формата.

Варненската художничка Дария Василянска работи в жанровете на пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция. Нейната постекспресионистична естетика демонстрира възможностите на чистия цвят и на композициите, в които отсъства светлосенъчно моделиране, така че се постига живопис, усвоила иконографските принципи на изграждане.

Пейзажът „Бряг” от 1980 г. на Георги Баев утвърждава характерните за неговото изкуство лаконична композиция и пестеливи изразни средства, чрез които постига ниския хоризонт на морето, изведен в права, равна линия. В експозицията е представен „Индустриален пейзаж” от 1962 г. на Емил Стойчев.

Колекцията на галерията във Варна притежава образец от ранните пейзажи на Генко Генков. В изложбата може да се вид и пейзажът „Гора“ от 1983 г. на Йордан Кацамунски и пейзажът на Никола Даскалов „Балчик”. В изложбата могат да се видят още пейзажи от художниците Преслав Кършовски, Владимир Вичев, Теню Щерев, Дора Бонева, Йордан Йорданов, Ангел Атанасов и Радко Мурзов, които обогатяват жанра с авторски интерпретации.

Жанрът на натюрморта е представен с произведения на Стефка Аройо, Лиляна Русева, Кина Петрова, Маргарита Денева.

Особен интерес представлява живописната картина „Самовар“ от 1982 г. на Вера Недкова. Тя е образец на усвоените в българското изкуство пластични и формални стойности от европейската художествена култура. Посредством композиция от три художествени образа художничката изгражда пространствения ракурс, постига автономност на цвета и изследва отношението цвят – светлина. Михалис Гарудис в „Кафене“ от 1969 г. вгражда натюрморта в композиция с фигури и мозайка от декоративни елементи, така че да демонстрира отместването на границите в жанровата определеност в живописта.

Наред с пейзажа, основен жанр в българския импресионизъм е портретът. Характерен образец е „Портрет на М. Михайлов“ от една от първите жени-художнички в българското изкуство Елена Карамихайлова. Портретът е придобит като дарение в колекцията на варненската галерия в началото на 90-те години.

Академичния реализъм е характерен за портрета на проф. Иванов от Борис Митов. Илия Петров, който остава в българското изкуство с голяма поредица от исторически картини и творби на революционна тематика, е майстор и в жанра на портрета. Сред портретите е и „Спиридон” от 1965 г. на Найден Петков. 

Фигуралното е изследвано и в произведенията на Димитър Киров, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Снежина Попгенчева, Володя Вълчев, Милко Божков, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова – всеки един от тях носещ голяма живописна култура и представляващ явление в съвременната история на българското визуално изкуство.

Изложбата е достъпна за публиката от 18 януари до края на февруари 2022 г. при спазване на актуалните противоепидемични мерки, включително Зелен сертификат.